Навремето Фредерик Форсайт възнамеряваше да напише роман, в който самолет, отвлечен от престъпници самоубийци, разрушава сграда. Още тогава обаче, убеден, че западният читател никога няма да повярва на подобна история, писателят се отказа от идеята си. Днес действителността е вече по-дръзка и от измислицата. Тройното нападение срещу небостъргачите в Ню Йорк и срещу част от Пентагона, отнело живота на над шест хиляди души, разширява границите на правдоподобното за творци като Форсайт, които пишат главно трилъри и шпионски романи.

­ Към трилъра ли се завръщате в последния си сборник разкази “Ветеранът”?

­ Това ще стане в следващия ми роман. Във “Ветеранът”, където са включени пет различни разказа с различни герои в различни държави и исторически епохи, се докосвам мимоходом до този жанр. Разказите в сборника са свързани само с едно ­ с неочаквания си край.

­ Казвате, че сте се отдалечили от своя жанр главно защото липсва глобална тема. Нападението срещу Съединените щати не дава ли нови насоки на търсената от масовия читател литература?

­ Да, лошото е само, че сега над темата работят най-малко петдесет писатели. Не искам да съм петдесет и първият, за мен тя дойде твърде късно.

­ Още в “Денят на Чакала” ­ книга, която ви донесе изключителен успех на младини, ­ вие определяте идеалния убиец като “фанатик, готов да умре”. Предусещахте ли онова, което се случи?

­ До 1970 година, когато написах първия си роман, нямахме представа какво е това самоубиец убиец. Дотогава не знам да е имало подобен случай, а от всички извършители на политически убийства само един е избрал смъртта или затвора ­ убиецът на президента Кенеди. Сега се натъкваме на друго измерение, сега действат агенти самоубийци и опашката от доброволци след тях е дълга.

­ Представям си този ваш герой в миналото, както и пътническия самолет, който описвате в един от разказите си във “Ветеранът” днес. Не ви ли е хрумвало да ги обедините в един роман?

­ Преди осемнайсет години ми е хрумвало, но никога не съм използвал идеята. Питал съм се какво ли ще стане, ако някой самоубиец отвлече самолет и го насочи към една или друга сграда. Но се отказах. Реших, че ще прозвучи преувеличено, че никой няма да повярва. Но предположих, че някой би могъл да се замисли изпълнима ли е такава задача, и си дадох сметка, че никак не е трудно да осъществиш подобна операция. Такова нападение не може да се предотврати, срещу него няма защита.

­ А кои моменти не би могъл да приеме авторът?

­ Да се научиш да управляваш самолет. Това е най-неправдоподобното и най-трудното ­ за да управляваш самолет, се искат четири години обучение. Освен това трябва да имаш най-малко още петима съмишленици, готови на самоубийство: пилота, втория пилот и трима души, които да обезвредят целия екипаж и пътниците. Западният читател ще реши, че това е невъзможно. Деветдесет на сто от читателите ми живеят на Запад и с начина си на мислене те не са в състояние да проумеят, че ще се намерят десет души, готови на такова самоубийство. За нас самоубийството е нещо неразбираемо, на живота си посягат само хора, доведени до пълно отчаяние или изпаднали в дълбока депресия. Сега разбрахме, че това е възможно, пък и вече знаем, че онзи ден са смятали да отвлекат цели десет самолета. В стратегията си Бен Ладен вероятно е отчитал, че половината от замисъла му няма да се осъществи, защото, както ми се е случвало да казвам, много неща в живота за съжаление не се изпълняват.

­ Какви последици ще има това произшествие за света на литературната измислица?

­ Измислицата ще се доближава до действителността. Сега можем да си измисляме каквито искаме сюжети. След Манхатън хората смятат, че е възможно всичко ­ нападение с биологично оръжие или с отровен газ, при което ще загинат вече не пет, а петдесет хиляди души.

­ С какви алтернативи разполага писателят за Бен Ладен?

­ Намираме се в състояние на втора студена война. Без СССР и КГБ, но с Бен Ладен и с организацията му “Ал-Кайда”. За разлика от предишните похитители с Бен Ладен няма как да преговаряш. Той не поставя никакви искания. Единственият изход е да го убиеш и ти си длъжен да го направиш.

­ Кого ще пратите да го убие, Чакала ли?

­ Не, Чакала беше внедрен убиец, който стреля по хора с обществено значение. Срещу Бен Ладен трябва да се опълчат самите държави, които да убият частно лице. Рано или късно ще стане и това. Бен Ладен няма да доживее до старост. Но и това почти не го вълнува.

­ В какъв вид война се оказахме?

­ В нова студена война. Както и при предишната, битката ще се води на различни фронтове: политически, икономически, пропаганден, с шпионаж и с активни мероприятия, както много изискано се наричат убийствата на отделни хора, премахвани тайно, без излишен шум, уж случайно. На другия ден по всички вестници пише, че еди-кой си бил починал от инфаркт.

­ За какво ще бъде следващият ви трилър?

­ Вече цяла година в главата ми се върти една идея. Струва ми се, че е нещо ново и оригинално, за което досега не е писал никой. В книгата има един герой ­ не главно действащо лице, а човек, за когото говорят другите, ­ който се казва Осама бен Ладен. След онова, което обаче се случи наскоро, имам чувството, че вися във въздуха ­ знае ли човек дали Бен Ладен ще бъде жив догодина? Ще се наложи да сменя името, а вероятно и самия сюжет. Още не съм започнал да пиша книгата и докато не разберем какво ще се случи с Бен Ладен, всичко ще си остане неясно.

Превод Емилия Л. МАСЛАРОВА