Юз Алешковски пристига в България за участие в ”Европейските писателски срещи – Пловдив“. Срещата с неговите почитатели ще се състои на 26 септември от 19 ч. в ГХГ, постоянна експозиция "Енчо Пиронков", в Стария град, и ще се води от поета Георги Борисов – негов издател и приятел.
Другите участници в провеждащите се за първи път ”Европейски писателски срещи“ в Пловдив са френските автори Давид Фоeнкинос и Силви Жермен, както и испанският поет Мануел Рико Рего.
Една от легендите на днешната руска литература – Юз Алешковски, е роден на 21 септември 1929 г. Младостта му минава по военните кораби на Тихоокеанския флот и сибирските лагери, откъдето излиза през 1953 г. Зад бодливата тел Алешковски пише своите знаменити песни ”Другарю Сталин, вий голям сте учен“, ”Съветска великденска“ и ”Съветска лесбийска“, ”Угарчица“, ”Персонално свиждане“, с които става не само предвестник на руската авторска песен преди Висоцки, Галич и Окуджава, но и най-популярният анонимен автор, чиито стихове се носят от уста на уста по цялата бивша империя, а отделни редове от тях се превръщат в пословици и афоризми. През 1979 г., заради участието си в нелегалния алманах ”Метропол“, излязъл същата година в САЩ, Алешковски е принуден да емигрира.
Оттогава насам песните му претърпяват десетки издания, а блестящата му сатирична проза (”Николай Николаевич“, ”Кенгуру“, ”Ръката“, ”Маскировка“, ”Синичка скромна забрадка“, ”Смърт в Москва“, ”Тангото на бълхите“, ”Руру“) обикаля света. През 1996 г. в московското издателство ”ННН“ излиза тритомно издание на неговите ”Събрани съчинения“ с предговор от Йосиф Бродски и послеслов от Андрей Битов, последвано от ”Още один том“, а през 2008 г. е публикувано ново издание на събраните му съчинения в 5 тома.
Бродски, близък приятел на Алешковски, го определя като ”гениален, с феномален слух за езика автор и при това с уникален метафизически инстинкт, който той демонстрира практически на всяка страница“ и не се поколебава да сложи името му до това на Гогол, А. Платонов, М. Булгаков и Зошченко.
Днес Юз Алешковски живее крайно уединено в имението ”Петте дъба“, в Мидълтаун, щата Кънектикът, и рядко откликва на всякакви покани, дори от собствената му родина. В истински триумф се превърна неговото първо гостуване в България през май 2007 г., когато изнесе авторски концерт, включен в програмата на Салона на изкуствата в Националния дворец на културата. Тогава Алешковски представи неиздавания до този момент в света сборник с разкази ”Светлина в края на дулото“, който ”Факел експрес“ и ”Жанет-45“ специално бяха подготвили за българските читатели, след като предната година в поредицата ”Нова проза“ бяха пуснали от печат в един том романите му ”Николай Николаевич“ и ”Кенгуру“.
През 2009 г., заедно с най-известния съветски дисидент и руски правозащитник Владимир Буковски, Юз Алешковски отново посети София – този път по покана на издателство ”Факел експрес“ и Българското училище за политика към НБУ с подкрепата на Международната организация на франкофонията. Поводът беше участието му в конференцията ”Политическата коректност: границите между допустимото и недопустимото“, на която той произнесе своето пророческо слово ”В опит за унищожаване на неравенството“, цитирано до ден-днешен от световните медии, журналисти и хуманитаристи. Успоредно с това Алешковски представи на българските читатели и най-новия си роман ”Предпоследен живот“, издаден за първи път в света от ”Факел експрес” по случай 80-годишнината от рождението му. А два дни след рождения си ден, на 23 септември, в Първо студио на БНР писателят изпълни своите незабравими балади под акомпанимента на виртуозния пловдивски китарист Огнян Видев. Концертът беше записан за Златния фонд на БНР, издаден на диск и разпространен като приложение на алманах ”Факел“ 2010.
Това гостуване и неизтощимото жизнелюбие на Юз се опита да увековечи самият Рангел Вълчанов, който следеше с камерата си всяка негова стъпка и дума. За съжаление, не се намери български меценат, който да подкрепи реализацията на замисления от най-големия български режисьор филм...
Само преди месец издателство ”Факел експрес“ откри своята нова библиотечна поредица ”Руска тройка“ с три от най-шеметните фантасмагории на ”гения на смеха и уличния език“, както руската критика в хор определя писателя. Първата – лирическа – е новият, изцяло пренаписан и разширен вариант на безсмъртния ”Николай Николаевич“, обявен преди повече от три десетилетия за ”литературен паметник“ и обиколил половината земно кълбо. Втората – обществено-политическа – е ”Маскировка“, най-пророческият роман на великия сатирик, роман-метафора не само на зловещата криеница с живота, която бяхме изнудвани да играем до смърт през годините на вездесъщата народна власт, но и на човешкото битие изобщо. И третата – трагическа – е ”Малък затворнически роман“, определена впоследствие от автора си като ”пореден празник на сталинщината, която не е нищо повече освен продукт на колективното несъзнавано на трудещите се маси“.
Като всички книги на Алешковски и този последен засега у нас негов сборник с романи под общото заглавие ”Маскировка“, е пределно дързък, самобитен и неизчерпаем с прозренията си за човешкото битие. Да се преразкаже съдържанието му е непосилна задача, както е невъзможно да се преразкаже музиката и песнопението, древногръцкия хор и карнавалния кикот – толкова наситени са историите в него с най-причудливи сюжетни ходове и скокове, съдби и ситуации, първобитна житейска философия и екзистенциален кошмар, невъобразими словосъчетания и смесици между убийствено скучния език на властта, високия поетичен слог и здравия жаргон на житейското дъно. Клокочещите от най-разнообразен човешки материал и език страници свидетелстват за енциклопедичните познания и неочакваните гледни точки за живота на един уникален творец, заел отдавна своето място в световния литературен пантеон.
Сред многобройните отличия, с които е удостояван Юз Алешковски, сред най-престижните са американската стипендия ”Гугенхайм“ за ”изключителен творчески потенциал и способности в областта на литературата и изкуството“, на германската премия ”Пушкин“ за ”водещ руски писател на ХХ век и цялостното му творчество“, на международната Руска премия на Фонда ”Елцин“ за най-добър рускоезичен писател в цял свят и др.
