След участието ми в предаването ”Панорама“ на 16 юни 2023 г. заваляха обаждания, отзиви, писма и коментари. Коментарите, от гневни по-гневни, бяха във Фейсбук и най-вече в резултат на едно писмо на Нешка Робева. Ако беше лично до мен, а не отворено (публично), щях да й отговоря, но целта й явно е била друга, а не просто с болка на душата да ме зачеркне от списъка на приятелите си. ”Възможно ли е – мислех си, докато се къпех в нейните и на стотиците й последователи емоционални изблици, – възможно ли е и аз с такава чак злоба и бяс да съм сипел огън и жупел и плюел по всичко руско?“
И се реших да прослушам предаването с моето участие, което изключително рядко правя, просто защото винаги изпитвам неудобство да слушам сам себе си. Чух какво съм говорил, един път, втори път. Припомних си всичко и реших да запиша думите си.
Като редактор на списание ”Факел“, което в продължение на 30 години публикува повече от 1500 рускоезични писатели, признавам, че съм професионално увреден. Не можах да се сдържа и редактирах части от изказването си – все пак човек трябва да се отнася с уважение към писаното слово, съкратих някои повторения, тук-таме го поогладих го, без да го изопачавам, и добавяйки по нещо – особено в края, когато представителката на ”Възраждане“ ме прекъсна и аз не можах да довърша мисълта си нито за ”чуждестранните агенти“ у нас, нито за кръстоносния поход на силите на мира срещу войната.
Ето го и самото интервю с последните изречения, които не успях да кажа, и с въпросите на Бойко Василев по повод книгата ми ”Хиатус“ в съавторство с Анатолий Корольов:
Въпрос: Един български поет и един руски писател пътуват и разговарят. Това рецепта за какво е?
Отговор: Това по-скоро е пътуване един към друг. А също и изпитание – да изненадаме съперника, да разчетем следващия му ход и нанесем решителен удар.
Въпрос: Съперник?
Отговор: В случая с руснака ние сме съперници. Защото, когато той пътува из България и не спира да ме предизвиква с реплики от рода на ”Ах, каква земя загубихме!“, аз трябва да му отговоря по някакъв друг начин. Макар че ние с него сме приятели и самият той е дисидент, пратен да служи в дисциплинарен батальон заради участието му в протести срещу нахлуването на съветските танкове в Прага. Но ако следвам терминологията на предишния ви въпрос, ще отговоря така: ние се мъчим да забъркаме манджа, която не е вкусил нито единият, нито другият. В книгата Корольов често говори за ”гювеч“, който все не може да опита и определя като онзи сос или мазнинка на битието, чието предназначение е да смаже колелетата на историята.
Тайната на вълшебното блюдо е в душата на готвача и кулинарните открития са предимно плод въображение и често пъти стават случайно, а не по рецепта. Преди 20 години ние с Корольов започнахме най-случайно нещо като пътепис, който впоследствие се разгърна в документален роман-колаж, както го определят едни, или роман ”постмодерен“ според други....
Въпрос: Какво мисли Анатолий Корольов за книгата? Въобще, поддържате ли връзка след като започна войната?
Отговор: Да, пишем си, разбира се, но писмата ни са все по-кратки и иносказателни, под формата на притчи, които никоя спецслужба на света да не може да дешифрира. Колкото до това наше общо съчинение, Толя го определя като РИМА, а римата днес, в ерата на СВОбодния стих, е рядкост.
Въпрос: Вие запознахте българското общество с новата руска литература. Издател сте и приятел на най-големите съвременни руски писатели. Толкова специална ли е руската душа - или това е клише?
Отговор: Нека подчертая, че става не просто дума за големи руски писатели, а за легендарни автори, чиито произведения не можеха да бъдат напечатани в родината им и у нас бяха известни като врагове на комунистическия режим или като злокачествени дисиденти, безродни космополити и пр. Колкото до руската душа и нейната загадъчност – да, клише е, мисля. Клише е, мисля, което трябва да води за носа и Запада, и Изтока. Нито е толкова голяма, нито необяснима. Да не свеждаме обаче душата до някакви нейни национални принадлежности, тя е нашата божествена същност, онази, която преминава от едно в друго живо същество, без да помни и знае своето предишно място и време в битието. Няма загадъчна руска душа – има руски интереси и имперски апетити, това да си го набият в главите и най-промитите мозъци днес у нас, а те са на всеки километър.
Въпрос: Преди време на вашият приятел Виктор Ерофеев ми отговори, че прочутият стих на Тютчев ”В Русия може само да се вярва“ бил ирония… Бях го попитал дали наистина мисли, че Русия не може да бъде обяснена с разум.
Отговор: Възможно е – освен голям поет, Тютчев е изключителен ум и дългогодишен посланик на Русия в Германия, който познава безкрайно добре западното общество и като всеки ”истински“ руснак е убеден, че някой ден Западът ще се опита да покори страната му…Особено силно се проявяват имперските му възгледи към края на живота му…*
Въпрос: Скъсахте ли връзки заради войната?
Отговор: Да. 90% от руските ми приятели се покриха и аз се питам: страхуват ли се да изразят мнението си, или просто се спотайват, защото така им е по-удобно и тайно одобряват чудовищната война, която вече втора година продължават да наричат ”операция“. В собствена защита нека кажа, че като редактор на знаменитото списание ”Факел“ никога не съм публикувал автори, от които да се срамувам или защото са ми приятели. Над всичко за мен е било словото в неговия библейски смисъл и истинската литература, каквато тия страдалци наистина умеят да правят. Да не забравяме, че това е една голяма нация и че никой днес няма право да се отрича или зове към съд на гении като Чайковски и Достоевски, те принадлежат отдавна на човечеството… Има сред тия мои приятели и автори на ”Факел“ и няколко значителни имена, които според мен в резултат на напредналата възраст изпаднаха в пълно умопомрачение и подписаха разни обръщения в защита на същата СВО от рода на: бият наш’те, да ги спасяваме!
Въпрос: Къде бъркат българите и руснаците в представата едни за други? Кой кого познава по-добре?
Отговор: Българите – руснаците, естествено – просто защото сме им сърбали попарата и рядко ще се намери свестен българин, който да не си е изпатил по някакъв начин от тях. За нас руснаците си мислят – и много бъркат! – че душа за тях даваме и като последни техни подлоги могат да ни мачкат, както намерят за добре, а след време да ни върнат отново в границите на тяхната империя заедно с целия Европейски съюз.
А колкото до нас, българите, – бъркаме, като им вярваме и търпим такива нагли превъзходителства като дамата с нарицателната вече фамилия Митрофанова. Руснакът никога няма да се освободи от своято имперска самонадеяност и чувството, че цялата земя барабар с Космоса му принадлежи. С тях той заглушава огромния си комплекс за малоценност и робското послушание, насаждано от векове у него. И още: от детската градина му се втълпява, че Русия е най-великата и голяма страна на света, а Америка и Западът – неин враг, чиято единствена цел е да я покори и унищожи, за да си живее спокойно живота.
Въпрос: Кое е най-важното в българското отношение към Русия? Възможно ли е това отношение да бъде напълно рационално?
Отговор: Напълно е възможно и това е единственото възможно отношение. Поддадем ли се на емоциите си и временното опиянение, махмурлукът на другия ден ще е непоносим. Затова – умната и крайно предпазливо към биенето в гърдите и широко отворените обятия, те са мечешки.
Въпрос: Трябва ли да търсим причина за българските разделения отвън?
Отговор: Мисля, че този въпрос дори няма нужда от отговор. Силно ме безпокои онази третина от сънародниците ми, които крещят, че България трябва да остане неутрална, че не бива да взима страна и да се въвлича във войната. Спокойно, ще им река, нито една от държавите на НАТО, чийто член сме, няма намерение да прати и един свой войник в Украйна.
Да добавя обаче, че на нашата територия отдавна се води война, и то от най-страшните – война за душите ни, за нашето бъдеще и история, за нашата същност и език. Води я режимът и троловете на Путин и Пригожин, които, да не забравяме, са професионални лъжци и убийци. Путин и неговите копои по света, колчем само отворят уста, и изричат чудовищни лъжи, които не бихме могли не до края не на предаването ви, а на света, да изредим. Те са безмилостни и нямат никакви задръжки и емоции. Тяхното оръжие днес в България е тоталната дезинформация и стотиците платени и неплатени слуги, които тровят обществото ни. Някои от тях дори се изживяват като възрожденци и гаврейки се с паметта на Раковски, Ботев и Левски, стигнаха дотам, че си позволиха – по съветски образец – да внесат законопроект срещу ”чуждестранните агенти“ у нас на един свят български ден – Денят будителите. Няма и година оттогава. Може и трябва да им се противопоставим, да не спираме да ги разобличаваме, защото някой ден те и нас по затворите ще ни натикат, и пореден Народен съд ще организират.
Въпросите зададе Бойко Василев
