ШАПКАТА НА МИТЕРАН

Парижанинът Даниел Мерсие, по професия счетоводител, вечеря самотно в един ресторант, когато друг клиент – самият Франсоа Митеран – сяда с двама не по-малко прочути от него приятели на съседната маса. Вечерята приключва, президентът на Франция си тръгва, но забравя познатото на цял свят черно бомбе. Без да знае, че това ще промени главоломно съдбата му, Даниел решава да го присвои за спомен. Черният филц действа като талисман и скоро му помага да се издигне до върховете на администрацията. Ще успее ли случайният късметлия да прозре законите, по които една президентска шапка управлява френското общество, докато сменя собствениците си и продължава своето необикновено пътешествие от глава на глава? Защото и Даниел я забравя една вечер в купето на влака, в което се настанява млада жена, забързана за тайна любовна среща...

Една увлекателна и неотразима история, която се развива бързо и без усилие, прехвърля се от един герой на друг и ни представя най-същественото в тях с малко думи и удивителна жизнерадост.

Evening Post

Едно от удоволствията от тази книга е, че тя е вашето тайно откритие – попаднали сте на четиво, за което никой никога не е чувал преди. Тази книга е като шапката на Митеран, а вие сте един от героите, на които тя носи късмет.

The Guardian

"Вярвам в силите на духа" – заявява в последното си новогодишно поздравление към френския народ тежко болният Франсоа Митеран. На същите тези сили се позовава вероятно и Антоан Лорен, превръщайки шапката на президента във вълшебна пръчица. С толкова мек хумор и толкова вълшебна, че от заклет  читател на десния вестник "Фигаро" един от героите на този очарователен роман става  верен последовател на левия "Либерасион". Леко и умно четиво, идеално за летните месеци.

Le Figaro

Антоан Лорен (1970) е автор на шест романа, първият от които "Другаде, ако съм там" излиза през 2007 г. и печели наградата "Дрюо". Световна известност му носят "Шапката на Митеран" (2012), отличен с наградите "Ландерно" и "Рьоле", и "Жената с червеното тефтерче" (2014), преведени на двайсетина езика и оглавили класациите за най-четени френски книги във Великобритания, САЩ и Германия. И двата романа са филмирани, а по излезлия през 2016 г. "Френска рапсодия" британската телевизия подготвя сериал.

Антоан Лорен:

"Романите трябва да бъдат по-добри от истинския живот"

Как ви дойде идеята за написването на "Шапката на Митеран"?

Просто преди няколко години си забравих шапката в едно кафене. Потърсих я на другия ден, но я нямаше. И ми дойде изведнъж на ум, че в този миг, в който аз я търся, някой друг в града – жена или мъж, не знаех изобщо кой – вече я държи на главата си. И тази мисъл не ме напусна, докато не седнах да напиша романа.

Защо годините на управлението на Митеран? Носталгия по младостта ви?

Вероятно и заради това. Всъщност исках да се пренеса в епоха, която не е твърде далечна и в сравнение с която доста неща са се променили. През 80-те години е нямало "Канал +" например, мобилни телефони, интернет. Книгата – и моята също – ни връща в свят, в който не можеш да си разменяш имейли и в който хората продължават да си пишат писма.

Как ще обясните на американския читател кой е Франсоа Митеран и какво са били за Франция годините на управлението му?

Една част от читателите знаят кой е Франсоа Митеран и че е първият президент социалист след края на втората световна война. На онези, които не знаеха и ми задаваха въпроса, отговарях: "Представете си Съединените щати през 30-те години: седите си до Рузвелт в някакъв ресторант, той си тръгва преди вас, забравя си шапката и вие я взимате". Обиколих САЩ с това обяснение, беше много забавно. Американците обичат Франция, а приключенията на шапката за тях бяха повод за екскурзии из Париж и Франция от осемдесетте години.

Книгата ви има множество преиздания във Франция?

Да, но най-интересното е, че на корицата на джобното издание е снимката на истинската шапка на Митеран. Ето как се случи това. Обядвах с приятел журналист и споделих с него заглавието на романа, защото знаех, че е с леви убеждения и споменаването на Митеран ще му достави удоволствие. Когато чу за шапката, той ми каза, че притежава оригинала! Негов колега, който отразявал всичко свързано с Митеран, се озовал един ден пред отворената му кола, на седалката отпред лежала шапката на президента, а шофьорът се бил отдалечил за миг. И той, точно както героят ми Даниел Мерсие, откраднал шапката. Всеки път, когато приятелят ми отивал на гости на колегата си и виждал в антрето на етажерката президентската шапка, той изразявал възхищение и завист, докато накрая журналистът му я подарил. Така оригиналът на предмета, на който бях посветил в писане две години от живота, се оказа за кратко в ръцете ми, колкото за една фотография, но аз тогава успях да сложа шапката на главата си, огледах се в една витрина – и от онзи миг животът ми е низ от успехи!

Над какво работите в момента?

Току що-завърших сценария си по романа. Няма нищо по-трудно от това да пишеш сценарий по свой роман. Стана добре обаче и ми се струва, че филмът ще се хареса много на публиката. Макар да ми се наложи да променя доста неща от книгата. Освен това пиша и пиеса и в този смисъл сценарият за мен беше отлично упражнение.

Как според вас изглежда идеалният читател?

Като човек, който иска да се забавлява с някоя история и книгите му доставят истинско удоволствие.

А от "Шапката на Митеран" какво според вас ще иска да запази за себе си?

Приказката. От нея се нуждаят не само децата – но не само защото ги забавлява. Няколко пласта има в приказката – и философски, и психологически, а освен съдба, която променя нашата, носи и късмета нещата да се случват. Героите в приказките вършат неща, които ние много трудно бихме могли да извършим в истинския живот. А романите трябва да бъдат по-добри от истинския живот.

Все ми се струва, че "Шапката на Митеран" е един много оптимистичен роман...

По материали от чуждестранния печат

ТЕМЗ АРАБАДЖИЕВА

"Шапката на Митеран"  от Антоан Лорен - късметът на ваша страна

С всевъзможните си обрати книгата се превръща във вдъхновяващо четиво за приключенци и приятна история за ежедневните предизвикателства, които се изправят пред нас, и за нуждата ни от провидение, късмет, щастие…

http://knijno.blogspot.bg/2017/10/blog-post_24.html