КОМИТАДЖИИ или ТЕРОРИЗМЪТ НА БАЛКАНИТЕ

Тръгнал за Лион, после за Париж с намерението да става поет Албер Лондр (1884–1932) се впуска в журналистиката, за да следи отблизо избухналата през 1914 година Първа световна война, която предопределя пътя му на журналист. Непоправим пътешественик той неуморно кръстосва планетата от Дарданелите до Русия, от Япония до Индия и Близкия изток и буквално извършва революция в жанра. Трудно могат да се открият други писани по горещите следи на събитията репортажи, които с такава лекота да надживяват изтичащото време.

С репортажите си Лондр допринася за премахването на гражданските и военните каторги (”В каторгата“ и ”Данте нищо не е видял“), бори се за хуманизиране на психиатричните приюти (”При лудите“), разобличава грешките на колониалната политика в Сирия, възмущава се от търговията с роби и от жестокото отношение към черната работна ръка (”Абаносова земя“), защитава еврейските общности в Централна Европа (”Скитникът евреин при­стигна“).

Лондр нерядко се разграничава от официална­та политика на Париж и става пример за свободен и независим журналист, който няма намерения да отстъпва от принципите си. Веднъж поредният главен редактор го извиква, за да му каже, че един от репортажите му за Рур не се съобразява с ”линията на вестника“. В присъщия му стил Лондр отвръща: ”Репортерът, господине, познава само една линия – железопътната“.

Точно този журналист решава да посети през 1931 година България. ”Македонските убий­ства“ правят силно впечатление в Европа, както и очевидната невъзможност на българските власти да ги прекратят. Правителството не може, или по-точно не иска да промени и фактическата за­губа на държавния суверенитет в Пиринския край, в който ВМРО изцяло контролира живота на насе­лението. Това са причините, които тласкат Лондр да проучи случая на място. В желанието си да напише обширен репортаж по въпроса той пристига в София с намерението да ”освети“ нелегалната ВМРО и водача й Иван Ми­хайлов. Странстванията на Лондр из страната в търсене на неуловимите комитаджии са в основа­та на двайсет и четирите епизода на репортажа, събрани от него в отделна книга.

Никой не подозира, че това ще бъде последна­та книга на Албер Лондр. На 16 май 1932 година той загадъчно загива в пожар на кораба, с който се връща от Китай, след като разследва намесата на съветските болшевики в китайско-японските от­ношения.

Книгите на А. Лондр продължават да излизат до ден-днешен и да се четат на един дъх. Непосредствено след гибелта му дъщеря му учредява най-авторитетната днес награда за журналистика – ”Албер Лондр“, чиито носители са сред най-големите имена на Франция в жанра.