Едуард Топол
Отворено писмо

До
господата Березовски, Гусински,
Смоленски, Ходорковски и
останалите днешни руски олигарси

Господа,
Всичко започна с факса, който изпратих на 26 юни т. г. до Б. А. Березовски. Там пишеше:

Уважаеми Борис Абрамович,
Повечето мои досегашни издатели са категорични в едно: успехът на книгите ми се дължи преди всичко на повишения интерес на западния читател към реалните, творящи съвременната руска история фигури: Брежнев, Андропов, Горбачов, Елцин и тяхното обкръжение. В момента подготвям книга, чиято задача е да доочертае панорамата на Русия в края на ХХ век. Един професионален писател едва ли би могъл да намери по-добър прототип за героя, въвлечен в стремглавия поток на днешните руски катаклизми, от Б. А. Березовски, както и по-добра драматургия от Вашата феноменална биография. Надявам се, разбирате колко важни могат да бъдат нашите срещи за изграждането на образа на човек, който влияе върху хода на руската история в края на ХХ век...

След два дни бях приет от Березовски в неговата приемна на "Новокузнецкая" 40. В старинна градска къща, реставрирана с новоруски размах и разкош, школувани секретари ми поднесоха чай, а на Борис Абрамович Березовски ­ телефонни слушалки и бележки от министри и шефове на президентската администрация. В отговор на моята благодарност за аудиенцията в толкова напрегнато време Б. А. отбеляза, леко усмихнат:
­ След като така и така ще пишете...
Разбрах, че приемът е по принуда, и преминах към същността на визитата си:
­ Б. А., замисълът на книгата ми е следният: Знаете за предаването "Кукли" по телевизията. Там се подвизават куклите на Елцин, Ястржембски, Черномирдин, Куликов и др. За всички е ясно обаче кой е главният кукловод ­ онзи с дългата еврейска фамилия Березовски­Гусински­Ходорковски и т. н. Тоест за пръв път от заселването на евреите в Русия ние получихме реална власт в тази страна. Искам да ви запитам от упор ­ как смятате да я употребите? Какво мислите да направите с тази държава? Да я въвлечете в хаоса на немотията и войните или да я изправите от калта? Наясно ли сте, че такъв шанс се пада веднъж на хиляда години? И чувствате ли отговорността си пред нашия народ за своите действия?
­ Вижте какво... ­ отговорът позатрудни Б. А. ­ Ние, разбира се, виждаме, че финансовата власт се оказа в еврейски ръце, но никога не сме разглеждали този факт от историческа гледна точка...
­ И не сте обсъждали в тесен кръг тази тема?
­ Не. Само съзряхме известна непропорционалност и се постарахме да издигнем на власт силен финансов олигарх, руснак по националност, но не излезе нищо.
­ Защо? Как стана така, че всички или почти всички пари отидоха в ръцете на евреи? Нима няма талантливи руски финансисти? В стара Русия е имало необикновени търговски таланти ­ Морозов, Третяков...
­ Е, разбира се, и сред руснаците се намират талантливи банкери ­ каза Б. А. ­ Но в тази професия вторият главен фактор е наличието на воля. Евреите умеят да губят и отново да се съвземат. Вероятно е наследство от историческия ни опит. Докато новите руснаци, дори най-талантливите, не могат да устоят на удара и след първата загуба излизат от играта. Така е за съжаление.
­ Да допуснем. Но щом освен финансовата власт и правителството се оглавява от полуевреите Кириенко и Чубайс, наясно ли сте със степента на риска, на който подхвърляте нашия народ, ако Русия се провали? Може да се стигне до антисемитски погроми, до нов Холокост.
­ Изключено е ­ каза Б. А. ­ Знаете ли какъв е сега процентът на антисемитизма в Русия? Само осем процента! Научно е проверено!


...Борис Абрамович, няма да публикувам изцяло съдържанието на двете ни срещи. Не това е най-важното. По-важно е, че за тия два месеца, откакто се познаваме, Русия се срина във финансова пропаст и че сега е само на крачка от кошмара на социалното безумие. А вие ­ имам предвид лично вас и всички останали евреи олигарси ­ така и не осъзнахте онова, което става в момента, като ЕВРЕЙСКА трагедия. Да, случи се така, че при разпадането на СССР и рухването на съветския режим вие се оказахте най-близо до баницата. Талантът, еврейската пресметливост и силната воля ви помогнаха да стиснете здраво късмета си и да го умножите. Но ако си мислите, че имате лична заслуга, трагично се заблуждавате! Ако предполагате, че просто по Божия воля сте избран да бъдете суперфинансист и суперолигарх, просто жестоко грешите! Да, ние сме Божии избраници и наистина сме избраният от Него народ, но сме избрани не за лично обогатяване, а само за да изведем народите от света на езичеството и варварството в света на Десетте заповеди на цивилизацията ­ не кради, не убивай, не пожелавай жената на ближния си... И този процес не е завършен. Затова са ни дадени и талантите, съобразителността, бързият ум и волята, с които така се гордеете. Когато всеки от нас се окаже там горе, Той няма да ни пита какво добро или лошо сме сторили на земята, а ще ни зададе само един въпрос: "Дадох ти такъв и такъв талант, ти как го използва? Използва ли го, за да приобщиш към цивилизацията народа, при който те изпратих, да работиш за разцвета му и облагородяването му, или просто се възползва от Моя дар, за да напълниш касата си с милиарди долари и да спиш с милион красиви жени?"
Но ние с вас, Борис Абрамович, сме атеисти и вашите приятели олигарси също. И нас задгробните наказания не ни плашат ­ ние просто сме над тия блудкави детински сентенции. Както казва народът, не ме учє да живея, дай ми пари. Ето защо най-прагматично искам да ви кажа: да забравим за минута десетките хиляди евреи, които новите руски черносотници ще унищожат при първата вълна на погрома, да забравим техните деца и майки. Но дори да махнете с ръка и успеете да отлетите от Русия на личните си самолети, вие пак ще сте свършени, защото ще загубите достъпа до лостовете на властта и икономиката на страната и ще сте просто бежанци към една другоезична чужбина. За вас, повярвайте на опита ми, това би било гибелно дори със сметките ви в швейцарски банки. Фактът, че нито дара Божи, нито парите си сте употребили за благото на тази страна и този народ, е равносилен на самоубийство.
Да си спомним, Борис Абрамович, за всички останали евреи и полуевреи, населяващи тази страна. Знаете, че когато в Германия немските пари се оказаха в ръцете на еврейските банкери, загрижени единствено за увеличаването на богатството и властта си, се появи Хитлер и всичко приключи с Холокоста. Новите руски черноризци и фашисти днес никнат върху тучната ливада на руските нещастия. И ако все пак се интересувате как ще свърши всичко, вижте кинокадрите от Освиенцим и се вгледайте в очите на децата зад бодливата тел. Да, германската нация беше велика и цивилизована европейска нация. Няма техен поет, който да е казал: "Страшен е немският бунт, безсмислен и безпощаден." Нима сериозно вярвате, че в Русия днес антисемитите са само осем процента? Или мислите, че погромът е вече исторически призрак, анахронизъм и че, както се изразихте, "това е изключено".
Дрън-дрън, Борис Абрамович! (извинете ме за руския език).
През 1953 година преживях погрома в Полтава. Тогава, в периода на "лекарските процеси", в полтавското Подолие започнаха истински погроми и ние, няколко еврейски семейства в центъра на града, се барикадирахме в жилищата си. Три денонощия не си подадохме носа навън, а когато излязохме, прочетохме на стената: "Чифути, с вашата кръв ще намажем покривите!" Помня и зная колко лесно се започва: само дай на бедния и побеснелия гаранция за ненаказуемост и той ще тръгне да пали, насилва и граби навсякъде ­ и в Полтава, и в Москва, и в Лос Анджелис.


Аз, Борис Абрамович, съм роден в Баку, там премина младостта ми. Имам приятел, който беше фантастично богат дори по съветско време ­ тогава, когато вие още сте живели с вашите 120 рубли на кандидат на науките, а за плътски утехи сте ползвали гарсониерата на ваш приятел. Веднъж домашните събудили моя приятел посред нощ: дошли са някакви хора, искат да поговорят с теб. Той станал, облякъл се и излязъл. В антрето стояли две разплакани азербайджанки. "Леонид, помогнете ни! ­ заридали те. ­ Баща ни умря, лежи в моргата на болницата и лекарите се канят да го аутопсират. Мюсюлманският ни закон го забранява. Молим ви, спрете ги, помогнете ни да получим тялото на нашия баща неосквернено!" Моят приятел отишъл в болницата, намерил дежурния лекар, който се оказал също азербайджанец, и му казал: "Как така ти, азербайджанец, нарушаваш закона на твоя народ, как допускаш аз, евреинът, да те моля да уважиш твоя мюсюлмански обичай?" Естествено, дал пари на лекаря и откупил тялото на бащата на тези жени. Другояче не можело и да бъде ­ жените знаели при кого да отидат за помощ, приятелят ми се славеше като благотворител в Баку. И знаете ли как се обърна всичко? Когато след години започнаха арменските погроми в Баку, неговата възлюбена, арменка, избягала от къщи и се скрила в къщата на баба си. Той отишъл да я вземе, за да я изведе от града. Но по пътя към летището тя казала, че иска за последен път да погледне родната си къща. "Няма да я познаеш, бях вече там!" ­ казал й Льоня. Нищо, искам само да я видя за сбогом..." И Льоня я закарал до тях. Оградата била счупена, градината опустошена, къщата разграбена и изгорена. Тя ходела по развалините и събирала оцелелите снимки и дреболии. И ето че в градината нахлула тълпа разярени погромаджии ­ някой от съседите съобщил, че "арменката се е върнала". "Ти виждал ли си някога лицето на разярена тълпа? ­ разказваше ми Льоня. ­ Настъпваха право към нас, годеницата ми стоеше зад гърба ми и аз разбрах, че с нас е свършено. Бяха двеста души с брадви, сопи, железни тръби. Имах пистолет, но бях наясно, че няма да успея дори да пъхна ръка в джоба. И изведнъж в този последен момент, когато някой вече беше вдигнал брадва или сопа, напред изскочи някакъв старик и закрещя на азербайджански: "Стойте! Аз познавам този човек! Той винаги ни е правил само добрини! Кълна се в дедите си ­ цял Баку го знае! Той трябва да си тръгне жив от тук!" И представи си, погромаджиите се отдръпнаха, направиха жив коридор и ние с Ада стигнахме по него до колата ни, качихме се и отпътувахме за летището.


Вие сте умен човек, Борис Абрамович, и вече сигурно сте разбрали защо ви разказах за моя приятел. ТАКЪВ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВСЕКИ ЕВРЕИН. Парите, които ни е давал Бог при феодализма, социализма или капитализма, са дадени не на нас, а чрез нас на хората, сред които живеем. Само тогава и нашите доходи ще се множат според Волята му. И само тогава ние сме евреи.
Днес народът, сред който живеем, е в истинска беда. В страната царят нищета, хаос, отчаяние, глад, безработица, чиновниците мародерстват, бандитите рекетират и убиват. Нашите любими руски жени са на тротоара. Та отделете, дявол да го вземе, милиард или два, не чифутствайте и помогнете на тази нация и на кървавия й преход от комунизъм към цивилизация. И отделете не само пари, отделете мозък, талант, ловкост, употребете цялата си сила, воля, власт и богатство за спасяването на Русия от пропастта и изцеряването й от морала и етиката на лагерите и мракобесието. Хората, които ще спасите, ще ви спасят от погромите, а майките ви, вашите еврейски майки, ще ви изкажат тихата си благодарност.
В противен случай някой пореден Климов ще напише роман "Еврейската власт" за изтребването на евреите от руския народ. Искате ли го, Борис Олигархович?



Превод Красимира Караколева