Сергей Нилус
ТАЙНИЯТ ПЕЧАТ НА АНТИХРИСТА


ПРЕДВАРИТЕЛНА БЕЛЕЖКА

Следващите по-долу съображения на С. А. Нилус не са статия в истинския й смисъл, а част от кореспонденция: Сергей Александрович Нилус, известен с талантливите си описания на светите места и забележителните явления на духовния живот (особено на св. Серафим Саровски), е измежду мнозината, които днес са убедени в наближаващото пришествие на антихриста и края на света. Веднъж, когато бях издател на "Московскиe Ведомости", той ни изпрати за публикуване едно сериозно предупреждение към вярващите под наслов "Ханибал пред вратите", като под Ханибал подразбираше именно антихриста. Нямах възможност да поместя тази статия предвид това, че не я сметнах за фактологично обоснована. Но понеже лично се интересувам от въпросите на есхатологията, от време на време си разменях писма със С. А. Нилус, които засягаха този въпрос. Наскоро той сподели с мен категоричното си отрицателно отношение към свикването на Местен събор именно защото "Държащият" вече е "отнет от средата" (този цитат от апостол Павел е известен на всички, които се занимават с есхатология). Тъй като аз доста се усъмних, С. А. Нилус ми отговори с дълго послание, в което подробно обяснява "тайната на печата на антихриста". С разрешението на автора го публикувам.
Но колкото до възможността действително да се свика "благодатен" Събор, аз оставам на предишното си мнение, както и изобщо на мнението си относно задълженията и значението на борбата ни против световното зло, за което пиша отделно.
Лев Тихомиров*




ДО ЛЕВ ТИХОМИРОВ

Оптина Пустин*
9 септември 1910 г.

Скъпи Лев Александрович,
Като дълг на своята християнска съвест и другарството си с Вас смятам за абсолютно необходимо да споделя това, което за мен представлява знание (не гадание). Става дума за тайната на антихристовия печат и числото на звяра 666, която вече се е явила в света и действа в него открито и без никакво противодействие от страна както на Държавата, така и на Църквата (имам предвид ­ официалната).
Въпросът е значителен и важен, а освен това и интересен. Не ме съдете строго, ако не съм кратък.
От момента, когато за първи път се запознах с известните Ви "Протоколи на Сионските мъдреци" (оттогава минаха повече от десет години), аз започнах да се стремя да проникна в същината на тайната на масонството, защото предчувствах, че в него се крие врагът не толкова на християнската държавност, колкото на Господа наш Иисус Христос. Какво съм видял по пътя на своите дирения в литературата по този въпрос, какво съм изчел и премислил, не му е тук мястото да Ви пиша. Но от всичко, до което се докосна разумът ми в това отношение, в мен се роди ясният и категоричен извод, че на нашето време се пада участта да стане свидетел и участник в онзи момент от вселенската трагедия, който в Апокалипсиса е казан в глава ХХ, стих 7-и и който не представлява нищо друго освен последният акт на богоборството на дявола с Триединния.
Че това е така и че това не го крие и самото масонство, стана ясно още през 1884 година, когато органът на италианското масонство "La Rivista Dellа Massoneria Italiana" в отговор на предупреждението на папа Лъв ХIII, че "Vexilla regis prodeunt inferni"** ­ отговори със следните думи: "Да, да! Знамената на властелина на ада напредват. И няма съзнателен човек, който да обича своята родина и който да не застане под тези хоругви на франкмасонството."
Дяволът, както сте чували, се явява или на последователите на благочестието, или на хора, които са се обрекли на греха, тоест или на тези, които са го надвили, или на онези, които той е надвил. Явно обаче "той" вече е сметнал днешния свят за безвъзвратна своя собственост и затова не се крие от него.
Още в изданията на руските масони от времето на Александър I видях геометрична фигура, изобразена така:

и под нея надпис: "Тайната на Шестоднева".
Огромна беше почудата ми, когато от източници на най-новите изследвания в областта на мощното еврейско масонство във Франция, цитирани от Дрюмон и неговите хора, научих, че тази геометрична фигура е фигурата на кабалата, така нареченият "кабалистичен тетраграм", без който не можело да се извърши нито едно окултно действие. Научих също, че тази фигура едновременно служи и, така да се каже, за голям държавен печат на масонството, при което в това си предназначение се изобразява по следния начин:

Кръг. Два вазимнопресичащи се равностранни триъгълника, единият от които е с върха нагоре, а другият ­ с върха надолу, и цифрата 6 във всеки ъгъл на двата триъгълника.
Научих и че съществуват още две разновидности на този печат, нещо като среден и малък печат на същото масонство, при което средният се изобразява така:

а малкият така:

Когато окончателно стигнах до извода, че масонството е богоборство на дявола, извършвано от него чрез създанието Божие ­ човека против Богочовека на Пресветата Троица, тогава във всички тези разновидности на масонския печат с очевидна яснота не съзрях нищо друго освен графичното изображение на това богоборство, на тази всевечна борба на дявола с Триединния Бог.
Ето чуйте:
Кръгът е вечност.
Равностранният триъгълник с върха нагоре ­ Триединният Бог

с върха надолу ­ дяволът.

Взаимното им пресичане е борбата.
Както знаем, Светата църква изобразява Пресветата Троица чрез равностранен триъгълник, обърнат с върха нагоре, и понякога помества в него или Всевиждащото Око, или писмената на Името Божие.
Според Откровението дяволът е имал за цел да бъде равен на Бога. Равният на първия триъгълник, но обърнат с върха надолу, е тъкмо символ на дяволовото високомерие и на него самия като високомерие, а и на същината на неговото дело, правопротивоположно на делото Божие, но не без свидетелство за това, че сатаната се низвергва от небето (върхът е надолу).
Започнало във вечността, но според Писанието в някакво определено време (според Преданието по врема на Съвета Божи за създаването на човека с неговата висока мисия), богоборството на дявола се стреми към вечността. Графично ­ чрез тетраграм или с масонския печат ­ богоборството се изобразява с взаимно пресичане на равни триъгълници, а всевечността ­ с кръг...
Мисля, че е ясно, нали? Ясно е, разбира се, само на нашите дни, на които е отредено да знаят що е култ към сатаната.
Нататък: какво трябва да означават цифрите 6, поставени във всеки ъгъл на триъгълника?
Според тълкуванието на Св. Отци цифрата 7 е знак за настоящия век от Сътворението на света чак до Страшния съд Господен. Бъдещият век според същото тълкувание се означава с цифрата 8.
Така че векът, за който Св. Писание и Предание свидетелстват като за предшестващ този на творението и същевременно като за век на отпадането на Деница-Луцифер от Бога, логично може да бъде означаван само с цифровия знак 6.
В триъгълника има три ъгъла.
Три ъгъла ­ три шестици: 666.
Числото на звяра. Но то е и "число на човека", първо, защото ъгълът в равностранния триъгълник е равен на 600, и второ, защото именно то ще бъде името на антихриста. Но за последното значение на числото на звяра е рано да се говори, тъй като антихристът още не се е явил, а аз свидетелствам само за това, което е налице.
Целта на еврейското масонство е да се създаде световно братство (?) с общ за всички цар бог от "семето Давидово". Ясно е, че "и сеещият, и жънещият ­ една отплата ще приемат" и че печатът на масонството ще бъде печат и на "царя бог" (човека бог), тоест според нашите разбирания ­ на антихриста.
В ежедневието си ние не виждаме големия печат на антихриста освен по специфичните издания, които ­ явно или прикрито ­ са антихристиянски; а колкото до средния и малкия печат, те сега са тъй употребявани, че без средния не минава нито една илюминация.

Същият този знак се кипри и по синагогите, и по цигарите "Цион" на Илик в Харков, и по много манифактурни изделия; наместо кръст същият бива издиган по скелетата на новите строежи в Западния край и навред, където хората са се установили да живеят; пак той кичи канчетата за събиране на помощи за ционистите и за изселването на семитите в Палестина; същият (както свидетелстват пред мен някои боголюбиви люде) по време на стачката през 1905 година е бил поставян на дясната ръка на онези, които са сваляли от себе си кръста и са влизали в редиците на "бойците" на Московската революция...
Колкото до малкия печат, символ на дявола:

под същия този печат вие и ние пътуваме в прясно боядисаните вагони на руските железници, защото номерът на вагона сега се поставя в равностранен триъгълник, обърнат с върха надолу. Ако пожелаете да го проследите, ще откриете този печат и по много домакински предмети. Ние го открихме по чаени лъжички финландска направа и т. н.
Но ние още не сме изчерпали тайната на беззаконието на масонско-антихристовия печат в цялата й кощунствена същност. Тя е още по-дълбока ("дълбини сатанински"), още по-омерзително-ужасна: тя означава стремежа на сатаната и неговите слуги към окончателната му победа над Бога и възцаряването на дявола като самодържец над цялата вселена. Тази тайна прозира от това, че в кръга на вечността (върху големия печат) от взаимното пресичане на триъгълниците се образува нова фигура ­ шестолъчна звезда, "звездата на бога ваш Ремфан"*, който също е и Деница.
"А същината на тайната на беззаконието" е, че дяволът на масоните луцифериани според тяхната вяра е уж бог на доброто, а Пресветата Троица (прости ми, Господи!) ­ бог на злото, а така също и че царството на дявола щяло да замени царството Божие...
Може ли да има тайна на беззаконието, която по кощунство и беззаконие да е подобна на изложената?
Със сигурност казвам: не.
"Ваш баща е дяволът" [Йоан. VIII: 38­44].
"...Ония, които казват за себе си, че са юдеи, а не са, но са сатанинско сборище" [Откр. II:9; III:9].
Струва ми се, че независимо дали сте съгласен с моето тълкувание или не, Вие все пак няма да съжалявате за времето, което сте отделили, за да се запознаете с него.
В допълнение към изложеното позволете ми да дам тук нещо като послеслов. В целия днешен явно отстъпнически свят времето на беззаконие, в което живеем, е дотолкова пълно с всякакъв род знамения и предуказания за окончателното осъществяване на вече разкритата от мнозина "тайна на беззаконието", за която някога е свидетелствал св. Апостол Павел, че след казаното от мен, струва ми се, няма какво да се добави. За всеки внимателен християнин днес е пределно ясно, че самият отстъпнически свят е цял наситен от предчувствие за близката поява на някакъв свръхчовек, който "ще дойде и ще сложи ред". Едни го очакват като хилиастически Хостос (Бейнинген, адвентистите), други ­ като цар на Ционската кръв, месия (евреите и масоните), а ние, православните християни ­ в образа на "човек на греха и син на гибелта" ­ антихрист. Нима душите на писателите от Запад, които създават творби, подобни на книгата на Торн* "Когато падна мрак", тъй нашумяла в двете полукълба на нашата грешна и многогрешна земя, не са обзети от това световно предчувствие? Нима изтъкнатият мислител от Изтока В. С. Соловьов, извисил се до създаването на своите "Три разговора", не е обзет от него? Нима не е то, което тласка нашия простодушен православен народ към дебрите на йоанитските и адвентистките секти? Нима не е то, което кара обезверената интелигенция от цял свят и по-специално руската да чака появата на някакъв свръхчовек? Не е ли то, накрая, което е дало при всеобщата прострация на издребнелия дух на споменаваните християни такава неизмерима сила и власт на еврейското масонско световно надмощие, смазало в праха под нозете си народи, правителства и тронове и хвърлило в "безначалие" всички сдружения и съюзи човешки?...
Хора като Слиозберг, Ерентал, Бетман-Холвег, Луцати, Натан** с техните "крале" като Ротшилд, посещавани от наследника на австрийския престол, всичкото това еврейско свръхуправление на "християнските" държави не говори ли, че "звездата на бог Ремфан", "скинията Молохова" и сегашната синагога трябва скоро да засияе върху тиарата на царя на царете, първосвещеника и човека бог, жадувания месия на онези, чийто "баща", но по думите на истинския Месия е "дяволът"?
Не ме е страх, с Божията помощ, от Синедрион, който обещава смърт за всеки, дръзнал да се противи на неговата сила и власт: ако е рекъл Господ, нито той, нито неговият баща ­ дяволът, "няма да могат да властват освен над свинете". Но ако ми е писано да съм сред загиналите в името на Словото Божие, вярвам във въздаването на вечност, а братята свои моля и призовавам да се помолят за клетата ми и грешна душа.
Слава на Бога за всичко!...
Голямото в малкото

По-долу публикуваме няколко фрагмента от "Послеслова" към втората част ("Наближаващият антихрист") на книгата "Голямото в малкото" от С. А. Нилус (1905, 1911, 1911­1912), които не влизат в четвъртото издание на станалата вече отделна книга "Близ есть, при дверех" (януари 1917). В отделното издание на втората част на "Голямото в малкото" от 1911 г. авторът е дал общо заглавие на "Послеслова", като го е нарекъл "Няколко думи за Деня на Второто Страшно Пришествие Господне на Иисуса Христа и края на света".
Първият фрагмент влиза в раздел "А" на "Послеслова" на царскоселското издание (1905, с. 405­417). В следващите редакции Нилус до голяма степен променя тази част, която засяга евентуалното свикване на VIII вселенски събор.
Идеята за VIII събор, която по своята същност е твърде далеч от съвременния световен икуменизъм, в различно време е проповядвана от преподобния Нил Мироточиви (ХVI век), от подвижник Антоний (със светско име Андрей Гавриилович Медведев, 1792­1877), от Московския митрополит Филарет (Дроздов), йеромонах Исидор Гетсимански (със светско име Иоан Андреевич Козин, 1833/34­1908). Архиепископ Теофан Полтавски (Бистров) се е съмнявал в подобна възможност. Подвижник Нектарий Оптински (Тихонов) я е отричал, а йеромонах Кукша (Величко, 1875­1964) е смятал предстоящия Вселенски събор за "сборище на безбожници". Няма нищо чудно в подобна промяна на отношението, защото то е строго хронологично. Преломът във възгледите относно възможността за провеждането на канонически правилния (и следователно ­ православен) VIII вселенски събор започва да се формира в началото на века, когато религиозното движение (в един или друг вид) към "нова световна религия" достига гигантски размери и получава мощна финансова подкрепа от страна на явно враждебни на православието сили.
Надеждите на Нилус (който напълно правилно по примера на предишните седем Свети вселенски събора смята, че Съборът за порицаване на наближаващия антихрист трябва да се проведе в световната столица на православието ­ Москва, под егидата на православния руски цар) са били дълбоко чужди на католицизма и на другите неправославни вероизповедания, които вече са успели да възприемат много неща от "духа антихристов", разобличен в много от книгите на писателя.
За да демонстрира многовековната дейност на антихристиянските сили, Нилус използва образа на "Символичния Змей", който се стреми да захапе опашката си. Сергей Александрович смята, че единственият начин Русия да не бъде поробена от световното зло, е да се върне към "вярата на бащите" ­ Светото православие. На тази тема е посветен третият фрагмент "Спомнете си Ниневия!". Той е бил заключителният в раздел "В" на "Послеслова" в изданието от 1911­1912 г.
Съвместното издаване на първа и втора част на "Голямото в малкото" стана библиографска рядкост. Ние разполагахме само с любезно предоставения ни от Пьотър Паламарчук непълен екземпляр.
Нилус е махнал третия фрагмент в 4-то издание от 1917 г., когато самодържавието в Русия пада и когато по мнението на мнозина подвижници - споделяно и от Нилус ­ трябвало да настъпи обединяването на отстъпническия свят и възцаряването на антихриста.
Съпоставката на основните етапи от неговия житейски път с тези на Наполеон I, "този масонски кандидат-антихрист", се съдържа във втория фрагмент "1933 година". Публикуваният текст (най-вече заради конкретните дати в него) така и остава в ръкописа, без да влезе в отделното издание на "Наближаващият антихрист" от 1911 г. Но самият метод на хронографичен анализ на жизнената дейност на претендентите за световно господство има право на съществувание в историческата наука. В това ни убеждава сравняването на жизнените дати на двамата най-големи завоеватели (и едновременно инициатори на войни с Русия) от новото и най-новото време ­ Наполеон Бонапарт и Адолф Хитлер:

Наполеон е роден през 1760 г.
Хитлер е роден през 1889 г. Разлика 129 години.
Наполеон идва на власт през 1804 г.
Хитлер идва на власт през 1933 г. Разлика 129 години.
Наполеон влиза във Виена през 1809 г.
Хитлер влиза във Виена през 1938 г. Разлика 129 години.
Наполеон напада Русия през 1812 г.
Хитлер напада Русия през 1941 г. Разлика 129 години.
Наполеон губи войната през 1816 г.
Хитлер губи войната през 1945 г. Разлика 129 години.
И двамата идват на власт, когато са на по 44 години.
И двамата нападат Русия, когато са на по 52 години.
И двамата губят войната, когато са на по 56 години.

Знаменателно е, че и двамата кандидати за световно господство са се обявявали за основатели на "нова религия" и че доста трудно могат да бъдат признати за членове дори на католическата (или протестантската) църква.
Автор на предполагаемия алгоритъм на живота на антихриста е не самият Нилус, а неговият кореспондент - "един йерей Божи", когото Сергей Александрович не назовава.