Робърт Фридман

ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ

До градчето Рикани недалеч от Прага ще видите две китни вили ­ свърталище на един от най-опасните престъпни кланове, известен в цял свят с това, че убива по особено жесток начин жертвите си. Младите главорези в бандата, прочути със своята безпощадност, са обучени от ветерани от афганистанската война. Те изтезават и осакатяват жертвите си, най-често предприемачи, неподдали се на изнудване, а после ги колят като добичета. Грозната касапница всява страх и у престъпните банди, оспорващи надмощието на клана.

Помещенията за изтезание принадлежат на банда, която шефовете на полицията в различни краища на света наричат Червената мафия, известна руска престъпна организация, която за шест години се превърна в световен картел.

Червената мафия се оглавява от обвития в тайнственост Семьон Могилевич, петдесет и четири годишен евреин, родом от Украйна. Известен е и с прякора Умния дон и е завършил икономика в Лвовския университет. Но в секретните доклади на ФБР, в документи на британското и израелското разузнаване, в показанията на един от главните му съучастници и в източници, излизащи от правоохранителните органи на САЩ и на други държави, той е описан като злодей, представляващ сериозна заплаха за стабилността в Израел, Източна Европа и Северна Америка.

“Това е най-могъщият мафиот в света ­ отсича Моня Елсон, посочен в поверителни документи като най-близък съратник и съучастник на Могилевич в прането на пари и проституцията. ­ Не можете да си представите с каква власт разполага този човек. По-всесилен е и от Елцин.”

Когато на Елсон се налага да напусне Брайтън Бийч, Могилевич му помага да се измъкне от САЩ и го праща във Фано, Италия, където му възлага да проведе широкомащабна операция по пране на пари. “Ако натопя Могилевич, Интерпол ще ми брои 20 милиона щатски долара ­ хвали се Елсон, който през март 2000 г. все още очакваше да бъде изправен пред съд. ­ Живеех с него. Не забравяйте, аз съм му съдружник. Ние сме много-много близки приятели. Не просто близки, а много близки. Той ми е най-добрият приятел.” И все пак непреклонният Елсон накрая потвърждава някои от подробностите за Могилевич, съдържащи се в секретните доклади на ФБР и на британското и израелското разузнаване, от които добиваме цялостна представа за разноликата престъпна дейност на Могилевич: контрабанда на ядрено гориво, на скъпоценни камъни и откраднати произведения на изкуството, трафик на наркотици, сводничество. Неговите отреди от наемни убийци върлуват на воля из Съединените щати и Европа. Под негов контрол е всичко, което влиза и излиза от международното летище Шереметиево в Москва ­ този “рай за контрабандистите” според Елсон.

Явно няма далавера, от която кръстникът на Червената мафия да се гнуси. По информация на ФБР доверен човек на Могилевич в Лос Анджелис свързва двама руснаци от Ню Йорк с престъпната фамилия Дженовезе, за да разработят схема по прекарването на токсични отпадъци от Америка в Русия. Както се казва в тайния доклад на ФБР, според човека на Могилевич в Лос Анджелис Червената мафия смятала да откара токсичните отпадъци в района на Чернобил “вероятно като подкупи властите, провеждащи там дезактивация”.

Могилевич е нова, изключително опасна разновидност на руския гангстер, първообраз на мафиота през новото хилядолетие. Той е създал световна комуникационна мрежа с обезопасени сателитни връзки, клетъчни телефони, кодирани факсапарати, системи за електронна поща и компютри последна дума на техниката, поддържани от цял взвод наети от Могилевич компютърни специалисти с университетски дипломи. По-свободното придвижване и значително увеличеният обем на международната търговия позволяват на Могилевич да се разгърне в цял свят ­ той създава множество законни и незаконни фирми, чрез които прониква в международните банкови системи и фондови борси, където на отговорни длъжности внедрява свои хора. Свързан е с високопоставени шефове от службите за сигурност на различни страни, с мастити финансисти и политици, които го закрилят. Законните и незаконните му интереси са отстоявани от верни високообразовани мениджъри и от десетки “редници”, които “движат далаверите му, така че той да не си мърси ръцете и да не попада на мушката на правоохранителните органи” ­ както се казва в секретен доклад на израелското разузнаване. Изградил е престъпна организация, подчинена на строга йерархия и следваща първообраза на “класическата” мафия в Щатите, където ключовите действащи лица са свързани с кръвни връзки: мнозина от основните членове на организацията ­ общо към 300 души ­ са роднини на Могилевич или на жена му или пък негови любовници. В клана има “разделение на труда” ­ отделни членове отговарят за една или друга престъпна дейност, например за контрабандата с оръжие или за проституцията, други за определени географски райони. Силно изявените лидерски качества на Могилевич, отличните му финансови познания, кадърните му помагачи, връзките му с политиците са го направили недосегаем.

Могилевич е плешив, тежи към сто и четирийсет килограма и си пада по шарените ризи и тежките лъскави пръстени, които носи на кутрето. За пръв път светът получава представа що за човек е от очерка за него, който публикувах във “Вилидж Войс” от 26 май 1998 г. Но се сдобива с печална слава едва след като федералните власти в САЩ го обвиняват, че е осъществил най-крупната операция по изпиране на пари в историята на Съединените щати ­ чрез уважаваната Нюйоркска банка той препира баснословната сума от 7 милиарда щатски долара. В бурята, разразила се след това в средствата за масово осведомяване, Могилевич отхвърля всички обвинения и споделя пред едно унгарско списание, че изобщо не може да разбере защо му приписват такива чудовищни престъпления ­ той, видите ли, бил само един скромен търговец на зърно. Единствените пари, които бил прал, била една банкнота от пет долара, която забравил в джоба на ризата си, когато я занесъл на химическо чистене.

За ранните години на Семьон Могилевич се знае малко. Роден е в Киев, където майка му била ортопед, а баща му ­ директор на голяма държавна печатница. Според легендата на младини Могилевич държал в Москва малка сергия за плодове, въпреки че по онова време частното предприемачество е строго забранено в Съветския съюз. За пръв път съветските власти го обвиняват в престъпления в началото на 70-те години, когато членува в Люберецката банда, действала в едноименното московско предградие. По онова време върши дребни кражби и фалшификации, по-късно е осъден на година и половина затвор за незаконна търговия с валута в Украйна. След няколко години отново е задържан за незаконни сделки с валута и е осъден на четири години затвор.

Първите си милиони трупа, като ограбва свои сънародници евреи. В средата на 80-те години, когато десетки хиляди евреи тръгват да се изселват в Израел и Щатите, Могилевич изкупува на безценица притежанията им: рубли, покъщнина, произведения на изкуството, с обещанието да го продаде на приемлива цена и да прати на изселниците парите в твърда валута. Вместо това просто прибира в джоба си тлъстите суми от продажбите.

В началото на 90-те години, подобно на мнозина главатари на престъпни банди, бяга от Москва, по-далеч от разтърсилите столицата войни за преразпределение на териториите. С най-приближените си се установява в Израел, където всички получават гражданство. В Израел, който не екстрадира поданиците си, Могилевич гледа да не бие на очи ­ както се казва в доклад на израелското разузнаване, той предпочита еврейската държава да си остане място, където да има свобода на движението, за да си почива и да намира убежище в смутни времена. И все пак “успява да изгради в Израел своя база” и “се възползва от израелското си гражданство и от това, че е евреин, за да влиза и да излиза необезпокояван”, се казва в същия доклад.

В същия доклад се подчертава, че макар и Могилевич да не се разгръща, това не му пречи да “създаде връзки с влиятелни политици и предприемачи”. Сближава се с мнозина престъпници ­ руснаци и израелци, и чрез подставени лица дърпа конците в най-различни фирми, например за международна доставка на храна кашер, за туризъм, в агенция за недвижими имоти. “След 1991 г. ­ се допълва в доклада на израелското разузнаване ­ Могилевич открива в Израел банкови сметки на какви ли не фирми и участва в срещи с други известни престъпници.” Освен това, както се изтъква в секретен документ на ФБР, се смята, че една израелска банка с клонове в Москва, Кипър и Тел Авив “вероятно е собственост на Могилевич, който според някои сведения пере пари на колумбийски и руски престъпни групи”. Според израелското разузнаване той безуспешно се опитва да сложи ръка и върху могъщото предприятие за кошер алкохол “Кармел Мизрахи”.

Но Могилевич се разочарова от живота в Израел. “Там са се събрали прекалено много евреи ­ споделя той пред канадския вестник “Нашънъл Поуст”. ­ Все спорят за нещо. Говорят едновременно, всички крещят.” През 1991 г. се жени за унгарката Каталин Пап и се установява законно в Будапеща, където залага основите на световната си престъпна империя. Купува веригата нощни клубове “Черно и бяло” с клонове в Прага, Будапеща, Рига и Киев, едни от нашумелите центрове на проституция. За тях Могилевич наема предимно германки и рускини, като им осигурява телохранители и почтена работа за прикритие. През 1992 г. бетонира връзките си с други руски и евроазиатски престъпни кланове, като продава дялове от публичните си домове на Солнцевската банда и на Иванков. Моня Елсон също му е съдружник, както сам признава и както се вижда от секретни документи на ФБР. Клубът “Черно и бяло” в Будапеща се превръща в световна щабквартира на престъпната дейност на Могилевич. За да оправдае баснословните суми в брой, които постъпват от различните му далавери, той открива казино в Москва и нощни клубове в други източноевропейски градове.

Укрепва клана си и като съгласува своята дейност с неруски престъпни групировки, например с японските якудза и с италианската камора. Взаимноизгодното му сътрудничество с камората, вероятно най-хитрият, изобретателен и жесток от четирите мафиотски клана в Италия, го издига неимоверно в очите на престъпния свят. При една от най-често осъществяваните далавери италианците снабдяват с фалшиви стодоларови банкноти (подправени еднодоларови банкноти) изобретателните руснаци, които на свой ред ги пласират от базите си в десетки страни. На свой ред Могилевич предоставя на камората огромни количества синтетични наркотици и пере грамадните печалби от продажбата им. Тесните връзки между Могилевич и силната личност в италианската камора ­ Салваторе Дефалко, хвърлят в ужас правоохранителните органи, които стават свидетели как италианските и евроазиатските престъпни босове завземат нови и нови територии. Италианските власти засичат хора на камората, които действат в Чешката република съвместно с Могилевич и въртят най-вече контрабанда на оръжие. Междувременно Могилевич трупа баснословни суми от кокаин и хероин, които внася незаконно от Съединените щати и Канада в Русия. “После печалбите се пускат в банковата система и през Великобритания обикалят света” ­ се казва в поверителен доклад на британското разузнаване. Могилевич стига дори дотам, че за милиони долари в брой купува в бившата централноазиатска съветска република Грузия фалирала авиокомпания, с която да превозва хероин от Златния триъгълник до Европа. Според доклад на израелското разузнаване част от наркотиците достигат по море до Англия.

Организацията на Могилевич се разраства неимоверно, когато той регистрира множество фирми. Вече е регистрирал две такива дружества на Олдърни, един от Нормандските острови в Ламанша, славещи се като данъчен рай. Първата фирма ­ “Арбат Интернешънъл”, се занимава с износ и внос на петрол и в нея Могилевич притежава 50 на сто от акциите. Други 25 на сто са собственост на неговия приятел Иванков. Сред останалите съдружници на Могилевич в “Арбат”, притежаващи останалите 25 на сто от акциите, са Сергей Михайлов и Виктор Аверин, главатари на Солнцевската престъпна банда.

Другата фирма ­ холдингът “Аригон” ООД ­ е сърцето на престъпната му империя. Първоначално тя има седем собственици, всеки от които държи по около 14 на сто от акциите със стойност една лира всяка. Според израелското разузнаване клонът на “Аригон” в Будапеща се управлява от жената на тартора на Солнцевската престъпна групировка Сергей Михайлов.

Могилевич особено активно се интересува от контрабанда с произведения на изкуството и още през 1993 г. се споразумява с водачите на Солнцевския престъпен клан да вложи огромна сума в “съвместно предприятие”: бижутерийна фирма с клонове в Москва и Будапеща. Според поверителни документи на ФБР фирмата трябва да служи за прикритие и през нея да минават накитите, антиките и произведенията на изкуството, които Солнцевската банда е задигнала от черкви и музеи в Русия, включително от Ермитажа в Санкт Петербург. Гангстерите ограбват и домовете на колекционери и дори проникват в синагоги в Германия и Източна Европа, откъдето отмъкват редки религиозни книги и екземпляри на Петокнижието.

В друго съдружие със Солнцевския клан Могилевич купува голяма фабрика за накити в Будапеща, където руски антики, например яйца на Фаберже, се изпращат за “реставрация”. Хората на Могилевич прекарват истинските яйца в една от тръжните къщи на “Сотби” в Лондон, където ги продават, а после пращат на собствениците в Москва фалшификати и други “реставрирани” произведения.

Освен всичко останало Могилевич купува огромна фабрика за водка в Русия, както и фабрика за алкохол в Унгария, чрез които, както се отбелязва в секретен доклад на израелското разузнаване, се превръща в един от най-крупните контрабандисти на спиртни напитки. Само през 1995 г. изнася от Унгария 2 500 000 литра водка. На 5 май 1995 г. унгарските власти залавят дванайсет пълни с водка железопътни цистерни, които Могилевич се опитва да изнесе, без да е платил мито.

Но по-страшното е, че той се нацелва и към военнопромишления комплекс. Според поверителни документи на израелското разузнаване и на ФБР, а и на високопоставен служител от Управлението на митниците в САЩ, той вече е пласирал на Иран откраднато от Варшавския договор оръжие за 20 милиона щатски долара, включително ракети “земя ­ въздух” и дванайсет БТР. Но за ужас на международните правоохранителни органи Могилевич се заема да изкупи съвсем законно целия военнопромишлен комплекс на Унгария, с което излага на опасност регионалната сигурност, НАТО и борбата срещу тероризма. Сред закупените от него предприятия са:

­ “Магнекс 2000”, огромен завод за магнити в Будапеща. Израелското разузнаване твърди, че заместник-директор на предприятието е престъпният бос Сергей Михайлов, главатар на Солнцевския клан.

­ “Арми Кооп”, завод за минохвъргачки и зенитни оръдия. Предприятието е създадено през 1991 г. от двама унгарци, работили и преди в унгарската военна промишленост, които решават да привлекат съдружници. Могилевич купува 95 на сто от “Арми Кооп” чрез “Аригон” ООД ­ фирма, която търгува активно и с Украйна и продава на украинските железници нефтени продукти.

­ Завод “Диджеп”, произвеждащ базуки и минохвъргачки. Могилевич финансира дружеството със заем от 3,8 милиона щатски долара, които тегли от лондонския клон на френската банка “Лореан”. Заемът е гарантиран от фирмата “Балчуг” за производство и търговия с офисобзавеждане, в която Могилевич държи контролния пакет акции.

През 1994 г. се сдобива с лиценз за търговия с оръжие, което купува и продава чрез “Арми Кооп” и други унгарски предприятия от военнопромишления комплекс, и така се превръща в законен производител на оръжие. Фирмата му участва поне в едно изложение на въоръжение в САЩ, където представя усъвършенствани от Израел минохвъргачки.

Подобно на всички престъпни босове по света, и Могилевич едва ли би успял да разшири толкова империята си без помощта на висши полицаи и политици. Както се казва в поверителен доклад на ФБР, в Европа и Русия “организацията на Семьон Могилевич действа чрез корумпиране на полицаи и държавни служители”. В Унгария двама бивши полицаи са координатори по сигурността на безпощадните бойни отреди към Червената мафия. “Когато се види натясно, Могилевич може да разчита на изключително опитните си телохранители, благодарение на които е и жив” ­ споделя Робърт Левинсън, бивш агент на ФБР. Хората на Могилевич са обучени да провеждат разузнавателни и контраразузнавателни операции и го предупреждават за подготвяни от полицията акции. В Унгария и другаде хора, призвани да бранят законността, осуетяват всеки опит на полицията да проникне в клана на Могилевич.

В секретен доклад на ФБР се твърди, че “той предразполага полицията, като є предоставя сведения за дейността на други [руски престъпни] банди и така си създава името на съвестен гражданин, който съдейства на властите”.

Всъщност тъкмо с тази хватка Могилевич компрометира и други европейски разузнавателни служби. На 28 април 1998 г. Германската национална телевизия ЦДФ съобщава, че Германското разузнавателно управление (БНД) тайно се е свързало с Могилевич, който му е дал сведения за други руски престъпни кланове, негови съперници. Тези обвинения са отправени от различни източници, включително от Пиер Дьолиле, уважаван белгийски следовател, посветил се на борбата с руската организирана престъпност. Според един американски експерт по руската мафия, ако телевизионният репортаж отговаря на истината, Германското разузнавателно управление вероятно се е решило на сделката, тъй като “през 1998 г. е изтеглило хората си от Москва, недоволно, че руските власти не му оказват нужното съдействие в борбата с руската организирана престъпност” и в разузнаването зейва празнота. След тази сделка на Германското разузнавателно управление полициите на Белгия, Германия и Австрия се оплакват, че е станало невъзможно да разследват Могилевич.

Той си създава и значителни, добре прикрити връзки с политиците, особено в Израел, и това според израелското разузнаване обяснява тайнственото изчезване на досието му от Министерството на вътрешните работи. В Брюксел човекът на Могилевич Анатолий Катрик, израелски гражданин родом от Украйна, който от името на Червената мафия подкупва дипломати от различни страни, се сближава с Филип Розенберг, водач на крайно десния Национален фронт, който със своята антиимигрантска платформа печели 5 на сто от местата в Брюкселския парламент. Катрик предлага на Розенберг 3 милиарда белгийски франка, ако издейства на Могилевич белгийско гражданство. Розенберг приема, но е обвинен в корупция и преди да е осъществена сделката, бяга в Папая, Тайланд. Следователите откриват в сметка в швейцарска банка пари, дошли вероятно от подкупа ­ накрая Катрик признава пред белгийската полиция, че сумата е преведена от Могилевич.

Във Франция се сближава с Алфред Каен, наскоро пенсиониран високопоставен белгийски дипломат, бивш посланик в Конго и във Франция. Той току-що е назначен за секретар на Асоциацията на Северноатлантическия договор, организация, лобираща за НАТО в Париж. На Могилевич му е забранено да влиза във Франция, затова иска от Каен да му уреди среща с представители на френското разузнаване, на които да предложи политическа информация, както и сведения за гангстерски кланове, срещу негласно разрешение да влиза в страната. Каен се съгласява. Според Пиер Дьолиле и двете страни остават доволни. Притеснен, Дьолиле предупреждава френското разузнаване, че не бива да работи с мафиота, защото “колкото повече тези служби използват услугите на Могилевич, толкова по-трудно ще им бъде да го разследват”. Самият Каен не е разследван, тъй като няма доказателства да е получавал пари, макар че по-късно следователите откриват в банкова сметка на името на сина му 180 000 щатски долара, вероятно преведени от Могилевич.

Могилевич дърпа конците от щабквартирата си в Будапеща и само за няколко години успява да изгради могъща престъпна империя с хиляди служители, разпростряла пипалата си от Великобритания чак до Нова Зеландия. Според доклад на британското разузнаване от декември 1994 г. той е сложил ръка върху целия черен пазар от бившия Съветски съюз до Чешката република, завладял е законния и незаконния пазар на оръжие и прекарва през границите тонове наркотици и скъпоценни камъни.

Освен всичко друго Могилевич праща наемни убийци във всички кътчета на света, включително и в САЩ, където главорезите пристигат от Русия с туристически визи, уреждани от Владимир Беркович, собственик на ресторант “Палм Терас” в Лос Анджелис, превърнал се в свърталище на руските гангстери. Според секретен документ на ФБР Беркович снабдява престъпниците с оръжие, урежда и завръщането им в Русия. (Беркович твърди, че обвиненията на властите са “празни приказки”.)*

Могилевич предприема нечуваното си нашествие на северноамериканските финансови пазари през 1993 г. Тогава “Аригон” ООД превежда на фирмата “Уай Би Ем Магнекс Интернешънъл” с регистрация в Нютаун, щата Пенсилвания, около 30 милиона щатски долара. По онова време Могилевич вече е регистрирал в САЩ десетки фирми, които да перат парите, спечелени от далавери и престъпления. Твърде показателно е, че повечето “предприятия” са регистрирани на домашни адреси на членове на клана. На тях по банков път от “Аригон” ООД и други сметки на Могилевич в Европа са преведени различни суми ­ от 10 000 до един милион щатски долара.

Но Могилевич крои грандиозни планове най-вече за “Уай Би Ем”, която се слива с “Магнекс 2000”, регистрираната в Унгария фирма, занимаваща се с търговия на промишлени магнити и военно оборудване. Той назначава за главен директор на “Уай Би Ем” блестящия Игор Фишерман, негов доверен съветник и приятел от детинство. Фишерман живее в Будапеща и според документи на ФБР е координатор на престъпната дейност на Могилевич в Украйна, Русия, САЩ, Великобритания, Чешката република и Унгария. Дипломиран математик, Фишерман е работил като консултант в банка “Чейс Манхатън” в Ню Йорк.

Могилевич и Фишерман откриват нещо, което финансовите престъпници в Канада знаят отдавна ­ че чрез контролираните през пръсти канадски фондови борси може много лесно да се проникне на пазарите в Северна Америка и огромните средства на мафията могат да бъдат прикрити зад паравана на фирма, чиито акции се предлагат открито за продажба. Могилевич възлага на Яков Богатин, петдесет и една годишен професор по металознание, да изготви публичната продажба на акциите на “Уай Би Ем”. Роден в Саратов, Богатин е вицепрезидент на тръста “Уай Би Ем”, първоначално най-големият акционер в него, бил е член и на борда на “Арбат” и на “Магнекс” в Будапеща.