Даниил Хармс
СЛУЧАИ
Разкази
Писмо
Скъпи
Никандър
Андреевич,
получих
писмото ти и веднаха се сетих, че е от тебе. Първо си помислих, че
току-виж не е от тебе, но щом го разпечатах, тутакси разбрах, че е
от тебе, а то бях на път да си помисля, че не е от тебе. Радвам се,
че отдавна си се оженил, понеже когато човек се ожени за оня, за когото
е искал да се ожени, значи е постигнал това, което е искал. Като получих
вчера писмото ти, веднага си помислих, че е от тебе, после обаче ми
мина през ума, че май не е от тебе, но го отворих и гледам наистина
е от тебе. Много хубаво си направил, че си ми писал. Отначало не ми
пишеше, а после изведнъж ми написа, макар че още по-рано, преди времето,
през което не си ми писал, пак ми пишеше. Веднага, още щом получих
писмото ти, веднага реших, че е от тебе, и освен това много се радвам,
че вече си се оженил. Защото, ако човек реши да се ожени, трябва да
се ожени каквото и да става. Затова и толкова се радвам, че най-после
си се оженил, и то точно за онази, за която си искал. И добре направи,
че ми писа. Много се зарадвах, като видях писмото ти, и още в първия
момент си помислих, че е от тебе. Вярно, че докато го разпечатвах,
ми мина мисълта, че не е от тебе, но после все пак реших, че е от
тебе. Благодаря ти, че ми писа. Много съм ти благодарен и много се
радвам за тебе. Ти сигурно не се сещаш, защо толкова се радвам за
тебе, но веднага ще ти подскажа, че се радвам, понеже си се оженил,
и при това именно за онази, за която си искал. А знаеш ли, много е
добре да се ожениш точно за онзи, за когото си искал, защото само
тогава желанието ти се сбъдва. Та затуй така се радвам за тебе. А
се радвам и защото си ми написал писмо. От пръв поглед реших, че писмото
е от тебе, а като го взех в ръце, си помислих: ами ако не е от тебе?
А после си викам: ама как, то се знае, че е от тебе. Докато го отварях
собственоръчно, се чудех: от тебе ли е, или не е от тебе? От тебе
ли е, или не е от тебе? Е, като го разпечатах, видях, че е от тебе.
Страшно се зарадвах и реших и аз да ти напиша писмо. Много неща имам
да ти казвам, но буквално нямам време. Каквото успях, ти го написах
в това писмо, а за останалото ще ти пиша друг път, че сега нямам никакво
време. Все пак е добре, че ми писа. Сега поне знам, че отдавна вече
си женен. То аз и от предишните писма знаех, че си се оженил, но сега
вече се убедих: точно така е, оженил си се. И много се радвам, че
си се оженил и си ми написал писмо. Веднага, още като видях писмото,
реших, че пак си се оженил. Е, мисля си, не е зле, че пак си се оженил
и заради това си ми писал писмо. Само ми напиши коя е новата ти жена
и как стана всичко. Поздрави новата си жена от мен.
25
септември и октомври 1933 година
Черна
вода
Андрей
Семьонович се изплю в чашата с вода. Водата мигом почерня. Андрей
Семьонович присви очи и се втренчи в чашата. Водата беше съвсем черна.
Сърцето на Андрей Семьонович се разтупа.
В
това време кучето му се събуди. Андрей Семьонович отиде до прозореца
и се замисли.
Изведнъж
нещо голямо и черно прехвърча покрай лицето на Андрей Семьонович и
излетя през прозореца. Беше кучето му, което се носеше като врана
към покрива на отсрещната сграда. Андрей Семьонович клекна и започна
да вие.
В
стаята тичешком нахлу другарят Попугаев.
Какво ви е? Да не сте болен? попита другарят Попугаев.
Андрей
Семьонович мълчеше и си търкаше лицето с ръце.
Другарят
Попугаев надникна в чашата, оставена на масата.
Какво сте налели тук? попита той Андрей Семьонович.
Не знам каза Андрей Семьонович.
Попугаев
моментално изчезна. Летейки, кучето влезе обратно през прозореца,
легна на предишното си място и заспа.
Андрей
Семьонович се приближи до масата и изпи почернялата вода.
И
му стана светло на душата..
21
август [1934]
Бунт
Пийте оцет, господа, рече Шуев.
Никой
не реагира.
Господа! повиши глас Шуев. Предлагам ви да пиете оцет!
От
креслото се надигна Макаронов и каза:
Приветствам идеята на Шуев. Хайде да пием оцет.
Растопякин
каза:
Аз не ща да пия оцет.
Настъпи
мълчание и всички погледнаха към Шуев. Шуев седеше с каменна физиономия.
Не беше ясно какво си мисли.
Минаха
три минути. Сучков се изкашля в шепа. Ривин си почеса устата. Калтаев
си поправи вратовръзката. Макаронов си помръдна ушите и носа. А Растопякин,
излегнат в креслото, гледаше уж равнодушно в камината.
Изтекоха
още седем-осем минути.
Ривин
стана и излезе от стаята на пръсти.
Калтаев
го сподири с поглед.
Щом
Ривин затвори вратата след себе си, Шуев каза:
Така. Бунтовникът си отиде. Да върви по дяволите.
Всички
се спогледаха учудено, а Растопякин вдигна глава и се втренчи в Шуев.
Шуев
каза строго:
Който се бунтува, е негодник!
Сучков
предпазливо, под масата, сви рамене.
Що се отнася до оцета, аз съм за тихо каза Макаронов и погледна
Шуев с очакване.
Растопякин
изхълца, смути се и почервеня като момиче.
Смърт на бунтовниците! изрева Сучков и оголи почернелите си зъби.
Кариерата
на Иван Яковлевич Антонов
Това
се случило още преди революцията.
Жената
на един търговец се прозяла и в устата є влязла, летейки, кукувица.
Търговецът
дотичал на помощ на съпругата си, моментално съобразил каква е работата
и постъпил по най-остроумния начин.
Оттогава
той се прочул сред жителите на града и бил избран в Сената.
Но
като изкарал близо четири години в Сената, една вечер нещастният търговец
се прозял и в устата му влязла, летейки, кукувица.
Жена
му дотичала на помощ и постъпила по най-остроумния начин.
Славата
за нейната находчивост плъзнала из цялата губерния и жената на търговеца
била откарана в столицата да я покажат на митрополита.
Като
изслушал дългия є разказ, митрополитът се прозял и в устата му влязла,
летейки, кукувица.
На
канския му вик се отзовал Иван Яковлевич Григориев и постъпил по най-остроумния
начин.
Заради
това Иван Яковлевич Григориев бил прекръстен на Иван Яковлевич Антонов
и бил представен на царя.
Тъй
че сега става ясно по какъв начин Иван Яковлевич Антонов е направил
кариера.
8
януари 1935 година
Непредвиден
гуляй
Веднъж
Антонина Алексеевна удари мъжа си със служебния печат и омаза челото
му с печатарско мастило.
Дълбоко
оскърбеният Пьотър Леонидович, мъжът на Антонина Алексеевна, се заключи
в банята и никого не пускаше вътре.
Но
наемателите на комуналната квартира, които изпитваха остра нужда да
влязат там, където беше Пьотър Леонидович, решиха да разбият заключената
врата.
Като
видя, че работата му е спукана, Пьотър Леонидович напусна банята,
прибра се в стаята си и легна на кревата.
Но
Антонина Алексеевна беше решена да преследва мъжа си докрай. Накъса
хартия на малки парченца и посипа с тях легналия на кревата Пьотър
Леонидович...
Вбесеният
Пьотър Леонидович изхвърча в коридора и започна да дере тапетите.
Наемателите
се скупчиха около него и като видяха какви ги върши нещастният Пьотър
Леонидович, се нахвърлиха отгоре му и му скъсаха жилетката.
Пьотър
Леонидович се спусна към домоуправителя.
В
това време Антонина Алексеевна се съблече гола и се скри в един сандък.
След
десет минути Пьотър Леонидович се върна заедно с домоуправителя.
Като
не откриха жената в стаята, домоуправителят и Пьотър Леонидович решиха
да се възползват от свободния терен и да си пийнат водчица. Пьотър
Леонидович се нагърби със задачата да достави пиенето от магазина
на ъгъла.
Тъкмо
излезе и Антонина Алексеевна се измъкна от сандъка и се появи чисто
гола пред домоуправителя.
Потресеният
домоуправител скочи от стола и се втурна към прозореца, но като видя
яката снага на младата двайсет и шест годишна жена, изпадна в див
възторг.
В
този момент Пьотър Леонидович се върна с литър водка.
Като
видя какво се върши в собствената му стая, Пьотър Леонидович сбърчи
вежди.
Но
съпругата му Антонина Алексеевна му показа служебния печат и той начаса
се успокои.
Антонина
Алексеевна изяви желание да вземе участие в разпивката, но непременно
чисто гола и при това седнала връз масата, а там, както се предполагаше,
щяха да сложат и мезе за водката.
Мъжете
седнаха на столовете, Антонина Алексеевна седна на масата и гуляят
започна.
Не
може да се приеме за хигиенично гола млада жена да седи на маса, на
която се яде. При това Антонина Алексеевна беше доста пълна и не особено
чистоплътна жена, тъй че стана дявол знае какво.
Скоро
обаче всички се напиха и заспаха: мъжете на пода, а Антонина Алексеевна
на масата.
И
в комуналната квартира се въдвори тишина.
22
януари 1935 година
Интимното
преживяване на един музикант
Нарекоха
ме изверг.
Така
ли е?
Не,
не е така. Няма да привеждам доказателства.
Чух
как жена ми говореше в телефонната слушалка на някой си Михюс, че
съм глупав.
По
това време бях под кревата и не се виждах.
Ох!
Какво ми беше в този момент!
Искаше
ми се да скоча и да изкрещя: “Не, не съм глупав!”
Представям
си какво щеше да стане!
Пак
си седях под кревата и не се виждах. Затова пък самият аз прекрасно
видях какво направи с жена ми същият този Михюся.
Днес
жена ми отново прие този Михюся.
Започвам
да си мисля, че в очите на жена ми минавам на заден план.
Михюс
дори тършува в чекмеджетата на писалището ми.
Самият
аз бях под кревата и не се виждах.
Пак
бях под кревата и не се виждах.
Жена
ми и Михюся си приказваха крайно неприятни неща за мен.
Не
се стърпях и им викнах, че са пълни лъжци.
И
ето вече пети ден, откак ме набиха, а кокалите още ме болят.
[1935?]
Рицар
Алексей
Алексеевич Алексеев беше истински рицар. Така например веднъж, като
видя от трамвая как една дама се спъна в бордюра и изпусна стъкления
абажур за настолна лампа, който тутакси се счупи, Алексей Алексеевич,
в желанието си да помогне на тази дама, реши да се пожертва, скочи
от трамвая в движение, падна и си разцепи муцуната в един камък. Друг
път, като видя как една дама, прескачайки оградата, си закачи полата
за пирон и не можеше да помръдне ни напред, ни назад, Алексей Алексеевич
така се разтревожи, че от вълнение си изби с език два предни зъба.
С една дума, Алексей Алексеевич беше истински рицар, при това не само
спрямо дамите. С изумителна лекота той можеше да пожертва живота си
за Вярата, за Царя и Отечеството, което и доказа през 14-а година,
в началото на германската война, когато с вик “За родината” се хвърли
от прозореца на третия етаж. Остана жив по някакво чудо, като се отърва
с незначителни контузии, и като изключително ревностен патриот скоро
след това беше изпратен на фронта.
На
фронта Алексей Алексеевич се отличи с небивало възвишени чувства и
всеки път, когато произнасяше думите “знаме”, “фанфари” или дори само
“еполети”, по лицето му пробягваше сълза на умиление.
През
16-а година беше ранен в слабините и отзован от фронта.
Като
инвалид I група Алексей Алексеевич беше пенсиониран и се възползва
от свободното си време, за да излее на хартия патриотичните си чувства.
Веднъж,
докато си говореше с Константин Лебедев, Алексей Алексеевич изрече
любимата си фраза: “Пострадах за родината и загубих мъжествеността
си, но съществувам поради силата на убеждението на своето задно подсъзнание.”
Глупак! рече Константин Лебедев, най-голяма услуга на страната
може да направи само ЛИБЕРАЛЪТ.
Необяснимо
защо тези думи се загнездиха дълбоко в душата на Алексей Алексеевич
и ето че през 17-а година той вече се наричаше либерал, чиито мъжки
атрибути пострадали в името на отечеството.
Алексей
Алексеевич прие революцията с възторг, макар че беше лишен даже от
пенсия. Известно време Константин Лебедев го снабдяваше с тръстикова
захар, шоколад, сланина и булгур. Но когато Константин Лебедев изведнъж
изчезна в неизвестна посока, на Алексей Алексеевич му се наложи да
излезе на улицата и да проси милостиня. Отначало Алексей Алексеевич
протягаше ръка и казваше: “Дайте, за Бога, на пострадалия с мъжкото
си достойнство за отечеството.” Но това нямаше успех. Тогава той смени
думата “отечество” с думата “революция”. Но и това нямаше успех. Тогава
Алексей Алексеевич съчини революционна песен и щом видеше на улицата
човек, способен, според него, да даде милостиня, правеше стъпка напред
и с гордо вдигната глава запяваше:
На
барикадите
ний
всички ще излезем!
За
свободата
ще
осакатеем и умрем!
И
буйно, по полски потропвайки с ток, Алексей Алексеевич протягаше шапка
и каззваше: “Дайте милостиня, за Бога.” Това помагаше и той рядко
оставаше гладен.
Всичко
вървеше добре, но ето че през 22-ра година Алексей Алексеевич се запозна
с някой си Иван Иванович Пузирьов, който търгуваше с олио на Сенния
пазар. Пузирьов покани Алексей Алексеевич в едно кафене, почерпи го
с истинско кафе и, дъвчейки баничка, му заразправя за някаква оплетена
работа. Алексей Алексеевич разбра само това, че и той трябва да направи
нещо, за да получава от Пузирьов скъпоценни хранителни продукти. Алексей
Алексеевич се съгласи и Пузирьов веднага, един вид като поощрение,
му напъха под масата две пакетчета чай и кутия цигари “Раджа”.
От
този ден Алексей Алексеевич всяка сутрин отиваше на пазара при Пузирьов,
получаваше от него някакви документи с нечетливи подписи и безброй
печати, вземаше си шейната, ако беше зима, или ръчната си количка,
ако беше лято, и потегляше според указанията на Пузирьов към разни
учреждения. Там показваше документите и получаваше някакви сандъци,
които натоварваше на шейната или количката си и вечерта доставяше
в жилището на Пузирьов.
Но
веднъж, докато Алексей Алексеевич влачеше шейната си към дома на Пузирьов,
към него се приближиха двама души, единият от които с военен шинел,
и го попитаха: “Вие сте Алексеев, нали?” След това качиха Алексей
Алексеевич в автомобил и го закараха в затвора.
Алексей
Алексеевич не разбра нищо от разпитите и през цялото време повтаряше,
че е пострадал за революционната родина. Въпреки това беше осъден
на десет години заточение в северните части на родината. Като се върна
през 28-а в Ленинград, Алексей Алексеевич се захвана с предишния си
занаят. Застанал на ъгъла на булевард “Володарски”, той гордо вдигна
глава, потропна с ток и запя:
На
барикадите
ний
всички ще излезем!
За
свободата
ще
осакатеем и умрем!
Но
още преди да го допее за втори път, беше откаран в закрит автомобил
някъде по посока на Адмиралтейството. Повече не го видяха.
Та
това е кратката повест за живота на доблестния рицар и патриот Алексей
Алексеевич Алексеев.
[1935?]
