­ Синьор Еко, качвали ли сте се някога на покрива на Международния търговски център?

­ Да, но само веднъж. Не обичах кулите близнаци. Винаги съм имал усещането, че загрозяват силуета на Манхатън. Но щом са разрушени, можем повече да не мислим за това. Да ви кажа ­ не ги обичах, но щеше да е по-хубаво, ако си бяха останали на мястото. Така или иначе обаче аз поне веднъж съм бил горе. Когато съм на пътешествие, винаги посещавам любимите места на туристите. Качих се с децата, когато за пръв път бяхме заедно в Ню Йорк. Исках да видят града от най-високата му точка. По-късно синът ми живя десет години в Ню Йорк. Апартаментът му в Greenwich Village гледаше към двете кули.

­ Къде научихте за терористичния акт?

­ Проверявах работите от писмен изпит в университета в Болоня, когато мой колега нахлу и ми каза какво става. За мен Ню Йорк винаги е бил един от двата града, чийто жител, мисля, бих могъл да бъда. В Ню Йорк никога не страдам от носталгия, обичам този град. Архитектурата му буди асоциации за изваяна от камък джазова импровизация. Импровизация и случайност, от които се раждат редът и хармонията. На моменти силуетът му създава впечатление за абсолютна красота.

­ За преди ли говорите?

­ След терористичния акт нищо вече не е същото като преди ­ тези дни често става дума за това. И се описва преди всичко човешката трагедия, говори се за политическата страна на станалото. Но последиците му сигурно са по-осезаеми: загубихме част от модерната архитектура.

­ Значи сега ви е мъчно за небостъргачите?

­ Мисля много по-нашироко: дали не е дошъл краят на небостъргачите. Рухналите кули раниха психиката на хората. Сега вече небостъргачите не са символ на силата, не са издигащите се навъзбог катедрали на капитала.Те са уязвими великани, колоси на глинени крака. Много вероятно е архитектите да спрат да ги строят, тъй като хората няма да искат да живеят в съседство с тях. Пентагонът понесе терористичния акт, защото сградата му е ниска. Вместо да строи нови небостъргачи, мистър Тръмп би могъл да купи терен някъде в Оклахома, за да гради там огромни ниски сгради. Това ще бъде краят на американската традиция в изграждането на деловия градски център. Тогава новите символи на силата ще бъдат хоризонталните, а не вертикалните сгради. Ще се промени пейзажът на града, а заедно с него и социалният живот.

­ Езикът също се променя вече. Какво е напоследък значението на думата “война”?

­ Концепцията за войната се мени от няколко години насам. Войната в Персийския залив е първата в историята на човечеството, чиято цел не беше унищожението на врага. Каква налудничава от гледна точка на военната логика мисъл: започваш война, в която не искаш да загубиш нито един войник и се стремиш да запазиш живота на другите хора.

­ След нея идват войните в бивша Югославия и бомбите, които падаха в Белград “от хуманитарни съображения”. Това връзва ли се днес с концепцията ви за война образец “Пустинна буря”?

­ След терористичните актове в САЩ понятието се промени за пореден път. В конвенционалната война врагът обикновено се възпира от заплахата, че може да бъде убит. Но сега имаме работа с хора, които се самоубиват. Какво да им сториш на такива?! И наказателната система се промени. Преди 11 септември Америка все още вярваше, че смъртната присъда е средство за възпиране. Но как да уплашиш хора, които се забиват в небостъргача със самолет? Ако това е война, то тя не е насочена нито срещу конкретен противник, нито срещу нечия територия. Което променя и облика на армията. Тези дни дори генералите не са сигурни, какви са задачите на армията.

­ Понятието има широк спектър на възприятие: президентът Буш заяви, че САЩ са в съсътояние на война. Германският канцлер Герхард Шрьодер отбеляза предпазливо “обявената на християнския свят война”, френският премиер Лионел Жоспен изобщо избягва думата война, а италианският премиер Силвио Берлускони споделя гледната точка на американците.

­ Всичко зависи от интересите им. Един пример: чух, че кулите на Международния търговски център са застраховани срещу терористични актове за милиарди долари. Така че собствениците им със сигурност нямат интерес да се говори за война. Това как ще се нарекат страшните събития изобщо нищо не променя: все едно е дали ударът ще се нарича война, тероризъм или завръщане към варварството. Сега държавите от НАТО, разбира се, трябва да се заемат активно с определението на понятията “война” и “нападение”. Ако терористите бяха дошли от Германия...

­ Някои от предполагаемите терористи са следвали в Германия.

­ Знам. Въпреки това днес никой не очаква САЩ да ударят Германия. Днес се забелязва доста деликатна “езикова война”. Моментът е преломен, става дума да се формулират правилата за в бъдеще. Какво ни ползва днес тълкуването на понятието “война” в Женевската конвенция!

­ Но вие употребявате думата “война”?

­ Имам предвид разновидност на войната ­ “необявената война”. Виждате, че в живота ни всичко е обърнато с главата надолу.

­ Какъв е изразът му във вашия случай?

­ Когато днес във Виена се качих в самолета, забелязах срещу себе си господин с черна коса и дълга брада, който приличаше на арабин. Вторачих се в него и изпитах тревога. Но тъй като в крайна сметка съм философ и демократ, си рекох: “В света е пълно с прилични хора от арабски произход.” Отпуснах се на седалката и заспах. Мълниеносна, едва доловима, мисълта неочаквано ме беше изплашила. И макар и за миг, терористичният акт в Америка промени поведението ми по време на полета от Виена до Кьолн.

­ А как реагира на погледа ви арабинът? Със сигурност е разбрал какви мисли е породила у вас външността му.

­ Определено не знам. Но нямам намерение да гледам оттук нататък хората с недоверие. Прав сте, че е въпрос на взаимност: на летището в Милано забелязах няколко жени с фереджета. Съзнателно бяха застанали встрани от хората. Стори ми се, че сякаш се чувстваха наблюдавани. Характерът на общуването помежду ни се е променил.

­ Сетихте ли се в самолета за Осама бен Ладен?

­ Когато си мисля за него, се питам за съвсем други неща. Защо е толкова богат? Защото продава нефт. На кого? На талибаните ли? Не. Продава го на западния свят. Дали си крие парите в афганистанските пещери? Не. Най-вероятно в Цюрих, Лондон, на Бахамските и Каймановите острови, може би дори и в Международния търговски център. Какво, да не вземем да бомбардираме сега и Бахамските острови, затова че може би са сътрудничели с Бен Ладен? Разбира се, че не. Но е ясно, че без помощта на Запада Бен Ладен не би могъл да забогатее толкова. Да речем, че си внеса парите в банка. На другия ден разбирам, че вероятно с част от парите ми е финансиран Бен Ладен, тъй като банката ми има делови отношения с него. Тогава излиза, че съм изпаднал в абсурдна ситуация: подкрепял съм Бен Ладен.

­ По време на Войната в Персийския залив в едно от есетата си предупреждавате за опасността от кръстоносен поход за отмъщение. Тогава писахте: “Ако някой те нападне с нож, най-малкото имаш правото да използваш юмруците си. Но ако си супермен и знаеш, че с един юмрук можеш да запратиш противника си на Луната, което ще доведе до пълен хаос, по-добре е да си помислиш, преди да си пуснеш юмруците в действие.”

­ Не съм моралист, а реалист. Проблемът не е толкова, дали действията на САЩ или НАТО са справедливи, когато в резултат на удар по военни цели загиват невинни хора. Проблемът е ­ и Буш го разбира, ­ че с поредната военна операция могат да се провокират евентуални нови удари на терористите, подобни на нанесените във Вашингтон и Ню Йорк. Американците биха могли да кажат: “ОK, ще бомбардираме Мека! Помогнете ни, ако не искате да нанесем удар по свещените ви места.” Но дори да е само по Мека, ударът ще е равностоен на обявявена срещу всички мюсюлмани война.

­ Папата предупреждава за опасността от отмъщение. Не е ли неизбежна, ако жертвата е едновременно и съдия?

­ Има разлика между справедливост и възмездие. Ако е вярно, че Бен Ладен е отговорен за терористичните актове, което съм склонен да вярвам, макар и да не е доказано, и ако войските успеят да го заловят и да го изправят пред съда, това ще е справедливост, а не отмъщение. Всъщност не Бен Ладен е проблемът, а това, че повечето араби вярват, че вече са във война със САЩ. И бомбардировките на Кабул или Багдад вече не ще променят вярата им.

­ Може ли изобщо да се повлияе на подобни чувства?

­ Колкото до възрастните, вече е късно. Сега трябва да мислим за следващите поколения.

­ Терористичният акт напомня ли ви средновековно клане?

­ За да се унищожат хиляди хора, през Средновековието са били необходими два или три дни. Тогава всеки поотделно е имал възможността да се спаси. Новата форма на касапница не оставя никому надежда за спасение. Онзи, който се е намерил случайно на дадено място, трябва да умре.

­ Смъртта в името Господне е по-скоро белег на Средновековието. Не се ли проявява религията днес отново откъм страшната си страна?

­ По време на моя лекция във Виена се повреди микрофонът и аз казах на шега: “Няма вече упование на този свят”. Всички се засмяха. Това ме накара да се замисля. Когато преди е ставало нещо страшно, хората са казвали: “Няма вече вяра.” Днес, изглежда, катастрофите стават, защото вярата е твърде много.

­ Джордж Буш, който е познавач на средновековната история, призова към “нов кръстоносен поход”.

­ Един италиански свещеник, съветник на Берлускони, говори също за кръстоносен поход, тъй като ислямът е бил открай време враг на християнството. Кръстоносният поход би бил възможно най-голямата ни грешка. Не можем да слагаме на една плоскост фундаментализма и тероризма, от една страна, и исляма, от друга. Ислямът се крепи на толерантността. Когато Саладин превзел Йерусалим, той ликвидирал само свещениците. Те били за него същото, каквото са есесовците в наше време. Оставил обаче другите живи. Ако започнем кръстоносен поход, ще тласнем света към състояние на перманентна война. Кръстоносният поход не би се ограничил днес с изолирани територии. Колко са мюсюлманите в САЩ и Европа? Кръстоносният поход би бил лудост, опасно нещо.

Превод Вероника НИКОЛОВА