Стихотворения и текстове

КЪПЕЩИТЕ СЕ

Предизвестие

Веднъж, като се къпех в реката и си помислих (на човек какво ли не му минава през ум!) ­ кой ли е сега тук край мен, пък и изобщо през годините, вековете (е, не чак през хилядолетията, ако, разбира се, тази вода не е предвечната, не е водата на живота), та кой ли е влизал, излизал и се е къпал в нея, във водата? ­ ами кой ли не. Всеобщността се заплаща с неопределимост и незадължителност и в известен смисъл със несъществуване (в тесния, земен смисъл). А виж, в закритите, номенклатурните (номенклатурни дори и в смисъл на небесната номенклатура) водохранилища, е, не е задължително да са водо-, а каквито си искаш хранилища, очевидно е възможно ползвателите ако не да се преброят, то поне да се определи кръгът им. Пък в някои среди къпещите се могат да бъдат определени и разпознати според специалната си приобщеност, причастност, сродност.

Та именно в това ­ да се определя сродността на средата и на къпещите се в нея ­ е нашият отделен, специфичен, мъничък кайф, необвързващ ни най-малко никого с каквито и да било изводи и решения.

Иска ми се да ви обърна внимание, че със споменатите тук среди и категории на къпещите се в тях съвсем не се изчерпва пълнотата на подобните отношения в света, но както ни се струва, критическата маса на приведените примери и изследвания е напълно достатъчна, за да изпълни ролята на методологическа и дори нещо повече ­ на идеологическа база за подобно възприемане на сложноструктурирания и сложновзаимосвързан свят, а също така при желание ­ за по-нататъшното му изследване и апроприации.

* * *

Кой се къпе в злато?
В злато се къпят богаташите, амери-
канците, царете, арабите, иудеите,
скарабеите, златотърсачите,
злодеите и фантазьорите
Който в злато се плацика
На него с право му се вика
Взлатокъпещ се

* * *

Кой се къпе в сребро?
В сребро се къпят пустин-
ниците, хората на лунната светлина,
крадците, мистиците, тибетците,
нощните хора като мен,
котките, сърните, кападо-
кийците и вътрешноутробнородените
Който се в сребро плацика
много често му се вика
Зрящ с отразена светлина.

* * *

Кой се къпе във вода?
Във вода се къпят рибите, моряците,
девите, гладкокожите неврасте-
ници, гърците, плъховете, убий-
ците, децата с болестта на Даун,
русалките, всякакво чудо невиждано и
отделни държавни дейци
Който се с вода плацика
На него просто му се вика
Къпещ се

* * *

Кой се къпе в лъчи?
В лъчи се къпят ­ героите в лъ-
чите на славата, мръсниците в лъчите
на алчността, дечицата в лъчите
на обичта, младоженките в лъчите на при-
вличането и отдаването, мизантро-
пите в своите тежки лъчи,
и в лъчите на общия си живот ­
огнярите, дърводелците, млекар-
ките, пазачите, болногледачките и
учениците
Който се в лъчи плацика
Неизбежно му се вика
Подлагащ тяло на облъчването

* * *

На ред е, разбира се, следващият
въпрос:
А кой се къпе в лайна?
В лайна се къпят практически
всички
Но най-вече ­ асенизаторите,
учителите, артистите, прокто-
лозите*, съчинителите, честните
политици, състрадателните
жени и кавалеристите
Който се в лайна плацика
Той, естествено, се вика...
Е, как ли не се вика

* * *

Кой се къпе в нищото?
В нищото се къпят апофатиците**, ин-
дусите, алкохолиците, матема-
тиците, подложени
на абсолютна афазия***,
младенците, метеоролозите,
шахматистите и бомбаджиите
Който в нищото се плацика
На него тъпо му се вика
Отвързан

* * *

Кой се къпе във всичко?
Във всичко се къпят всички, но не в
своята единичност, а събра-
ни в огромни хиперко-
мунални тела
Припокриващи се комунални кон-
фесионални и родови
тела, сами по себе си къпе-
щите се в силовите полета
на своето зараждане

РАВНОВЕСИЕ

Предизвестие

Зад всичко, струва ми се, винаги е налице предварително предвидената хармония, равновесието, предполагаемото за нея пространство. Сякаш всичко се е сгромолясало, разпиляло се е на парченца ­ несъпоставими и взаимовраждуващи. Сякаш от този момент ще съществуваме в границите на някакъв неестествен, глупаво измислен и безумен позитивен дизюнктивен* синтез, като се ръфаме помежду си. Да ама не; вгледаш ли се ­ всички наоколо просто ги държи на необходимото весело разстояние един от друг (някой път в плашеща, но понякога и необходима погубваща близост) в своите пръстчета същата тази хармония, неуловима за опипващите по навик в обичайните места ръце. Трябва да се гледа просто и честно, а не машинално да се разчита на дадения веднъж завинаги уж общоприет и ­ за ювенилен възторг на някои ­ уж саморазрушаващ се процес.

1

Успоредно на това нещо се случва друго нещо ­ и ето че всичко е уравновесено

2

На някоя си гара Вербилки, да кажем, някаква си бабичка с дълго посукано палто, с плъстени ботуши и забрадка, с пазарска чанта в ръцете се качва на влака по посока за Москва, а в същото това време същата като нея бабичка с подобни ботуши, палто и пазарска чанта се качва на влака в Москва по посока на Вербилки ­ и ето че всичко е уравновесено

3

Някъде жестоко убиват човек, а в същото време в жестоки родилни мъки се пръква дете ­ ето че е уравновесено

4

Някъде убиват 20 или 30 човека, а в същото време се ражда едно дете, затова пък изключително ­ ето че е уравновесено

5

Някъде убиват 300 души, но за сметка на това се ражда дете, и то гениално ­ ето че е уравновесено

6

Гинат рояци хора и животни, навсякъде е мор и глад, съсипия, но за сметка на това се ражда пророк и с него грандиозната вест за спасение ­ ето че е уравновесено

7

Или от съвсем друга област ­ някъде в Париж говорят умни и силни думи, ама пък в Саранск пролетта е подранила и картофите ги садят с две седмици по-рано ­ ето че нещата са уравновесени

8

Или прелита ангел в района на Сахара, а същевременно протичат сериозни промени в структурата на езикопораждането у най-дребните люспести същества ­ ето че е уравновесено

9

И накрая ­ например аз с лявата ръка си отскубвам кичур коса над лявото ухо и в същото време с дясната ръка откършвам докрай шестия пръст на десния си крак ­ ето че е уравновесено

Превод Надя ПОПОВА