В отговор на самоубийствените атаки на 11 септември срещу Световния търговски център и Пентагона американският президент Джордж Буш обяви “война на тероризма”. Тази война няма никакви видими ограничения ­ нито в пространството, нито във времето, нито в унищожителните размери, които би могла да придобие. Никой не може да предвиди коя страна ще бъде заподозряна в подслоняването на “терористични” елементи или обвинена в участие в една от “осите на Злото”. Премахването на “злото” е безкраен проект, който заплашва да изтощи способността на света да се съпротивлява срещу все по-широкото разпространение на военните сили. Пентагонът вече хвърля бомби, които предизвикват ефекта на земетресение, и предвижда официално употребата на атомни оръжия наред с другите, кое от кое по-страшни, оръжия от своя непрекъснато усъвършенстващ се военен арсенал. Обхватът на предстоящото материално опустошение е непредвидим, така както е неизмерима и човешката трагедия, и то не само по отношение на жертвите, но и спрямо отчаянието и омразата, които ще продължат и в бъдеще. Милиони хора няма да могат да предприемат нищо, осъдени да бъдат безпомощни свидетели на унищожаването на техния свят от Съединените щати, които си въобразяват, че моралният им авторитет е точно толкова недосегаем, колкото є военната им мощ.

Ние, гражданите на Съединените щати, носим особена отговорност и сме длъжни да се противопоставим на тази безумна военна надпревара. Но и вие, европейците, имате своите отговорности. Повечето от страните ви са военни съюзници на Съединените щати в НАТО. Съединените щати претендират, че действията им са израз не само на самозащита, но и на закрила на “интересите на техните съюзници и приятели”. Вашите страни ще бъдат неизбежно замесени в американската военна авантюра. Вашето бъдеще е също застрашено.

Добре информирани хора, включително и сред вашите управляващи, съзнават опасностите, на които ви излага политиката на Буш. Но малко са онези, които се осмеляват да го кажат открито и откровено. Всъщност тях ги е страх от различни форми на наказателни мерки, които могат да бъдат предприети срещу “приятелите” и “съюзниците”, отказали безусловната си подкрепа. Страх ги е да не им лепнат етикета “антиамериканисти” ­ същият, който по най-безумен начин окачват и на американците, противопоставящи се на войнствената политика и чийто протест лесно бива заглушен от потока шовинистични съображения, преобладаващи в американските медии. Една здрава и разумна европейска критика на политиката на война на администрацията на Буш би помогнала да се чуят гласовете на противопоставящите се на войната американци.

Величаенето на властта от някои писатели и поети е може би сред най-древните занаяти. Като господстваща сила в световен мащаб Съединените щати не срещат особени затруднения да предизвикат възхвалата на верните си привърженици, които от своя страна подстрекават управляващите да разпростират все по-нашироко военната си сила, за да наложат чрез нея доброто на непокорните. Това е история, стара като света ­ доброто, както го разбират могъщите, да бъде наложено със сила на по-слабите. Основният софизъм, до който прибягват апологетите на войната, се дължи на смесването на “американските ценности” ­ така както ги схващат вътре в страната ­ с последствията от упражняването на икономическата и особено на военната сила на Съединените щати извън нея.

Известно е, че самовеличаенето е характерно за северноамериканската култура, може би защото е най-сигурният начин за интеграция в едно общество, съставено от имигранти. За съжаление след 11 септември това поведение стигна до крайност. То подсилва широко разпространената сред американските граждани илюзия, че целият свят, без значение дали от завист или от възхищение, е приковал очи в Съединените щати и ги вижда такива, каквито те самите се възприемат: процъфтяващи, демократични, щедри, открити за всички раси и религии ­ с една дума, въплъщение на универсалните човешки ценности и действително последната голяма надежда на човечеството.

В този контекст въпросът, възникнал на 11 септември: “Защо ни мразят толкова?” можеше да има само един възможен отговор: “Защото сме много добри!” или, както често се казва: “Мразят ни заради ценностите ни.” Повечето американци не знаят, че последствията от американската сила в чужбина нямат нищо общо с възпяваните в страната им “ценности” и че в действителност стават често причина хората, които живеят в други страни, да бъдат лишавани от възможността, ако пожелаят да се радват именно на тези ценности.

В Латинска Америка, в Африка и в Азия американската сила бе използвана най-често за задържането на власт на западащи колониални режими или омразни диктатури, за налагането на пагубни финансови и търговски условия, за поддържане на репресивни военни сили, за свалянето или парализирането на относително независими правителства, за изпращането по въздух или по вода на бомбардировачи, които сеят смърт и унищожение.

От 11 септември насам Съединените щати се чувстват застрашени. В резултат на това тяхното правителство претендира за “правото на самозащита”, което му позволява да води каквато си иска война срещу всяка държава, която то посочи за враг, без доказателства за вината є и без каквито и да е било законни основания. Явно същото това право не е важало за страни като Виетнам, Лаос, Камбоджа, Либия, Судан или Югославия, когато бяха бомбардирани от Съединените щати. Както и няма да бъде признато за страните, които ще бъдат в бъдеще бомбардирани от Съединените щати. Тук става дума чисто и просто за правото на по-силния, за закона на джунглата. Упражняването на такова “право”, отказано на всички други, не служи на “универсалните ценности”; а може само да заличи понятието за световен ред, основан на универсални ценности и върху законова система, важаща еднакво за всички. “Право”, упражнявано само от един ­ най-силният, ­ не е право, а привилегия, упражнявана единствено в ущърб на правата на останалите.

Съединените щати започнаха война в Афганистан уж в името на правото за самозащита. Но това съвсем не беше действие, целящо да отвърне по съответния начин на изключителните събития от 11 септември. Напротив, то беше именно онова, което Съединените щати правеха вече и бяха решили да правят, както се вижда и от документите на Пентагона ­ да бомбардират други страни, да изпратят там въоръжени сили и да свалят техните правителства. Съединените щати планират съвсем открито тотална война ­ като не изключват употребата на атомно оръжие ­ срещу Ирак, страна, която бомбардираха в продължение на десет години с обявеното намерение да сменят правителството є с управници, избрани от Вашингтон.

Обикновено “защита” означава защитата на националната територия. На 11 септември бе извършено нападение срещу Съединените щати върху земята им. Това не беше обичайно нападение, предприето от сила, която има за цел да завземе територии. Точно обратното, това беше анонимно нападение срещу определени институции. При абсолютно отсъствие на претенденти за извършването му символичният характер на прицела би трябвало съвсем логично да бъде и негово обяснение. Световният търговски център беше явен символ на икономическата сила на Съединените щати, Пентагонът ­ на военната им сила. Следователно е малко вероятно нападенията от 11 септември да са били насочени срещу “американските ценности”, които Америка въздига в култ.

Истинският прицел вероятно е била ширещата се все извън страната икономическа и военна сила на Съединените щати. В подкрепа на тази хипотеза е фактът, че според съобщените данни петнайсет от деветнайсетте въздушни пирати са били саудитци, враждебно настроени към наличието на американски бази на земята им. 11 септември показа, че нация, която демонстрира външно сила, е вътрешно уязвима, както и че на прицел тогава бе намесата на Съединените щати извън страната. Всъщност войните на Буш имат за цел да защитят и да увеличат силата на САЩ в света. Именно тази сила е защитавана днес, а не гражданските свободи или начинът на живот вътре в страната. В действителност войните рискуват по-скоро да компрометират споделяните от американския народ ценности, отколкото да ги защитят и разпространят. Правителствата, които водят войни на агресия, се опитват винаги да си подсигурят подкрепата на народа, като се позовават на благородни чувства. Навремето империалистическите войни нямаха на разположение толкова ужасяващи средства за унищожение. Никога не е имало такова нарушение на равновесието между огромната сила на разрушението и съзидателната сила на човешката мъдрост. Днес интелектуалците са изправени пред решаващ избор: да се присъединят към хора на тези, които възхваляват грубата сила, и да я свържат чрез ловка реторика с “духовните ценности”, или да си поставят по-тежката задача да изобличат безумието и безочието на господстващата сила и да се опитат заедно с целия човешки род да наложат разумен диалог, нови, по-уравновесени икономически отношения и истинска справедливост.

Правото на самозащита трябва да бъде колективно човешко право. Човечеството има право да защитава собственото си оцеляване срещу самопровъзгласената “самозащита” на една неконтролируема сила. В продължение на половин век Съединените щати неколкократно демонстрираха безразличие към така наречените “странични” щети и към опустошението, причинено от техните опити да направят уж света по-добър. Ние, живеещите в богатите страни, ще можем да дадем израз на универсалните ценности, които имаме претенцията да защитаваме, само ако сме солидарни с жертвите на американското господство.

Превод от френски Александра Велева