Яков Юровски
ПАМЕТНА
ЗАПИСКА
На
16 юли беше получена телеграма от Перм на условен език, съдържаща
заповед за ликвидирането на Р-ви (Романови). (Вляво на полето написано
на ръка: “Отначало Николай (през май) трябваше да бъде съден попречи
настъплението на белите.”)
На
16-и в шест часа вечерта Филип Г-н (Голошчокин)* нареди заповедта
да се приведе в изпълнение. В 12 часа трябваше да пристигне камион
за извозване на труповете.
В
шест часа откараха момчето**... и това много разтревожи Р-ви и техните
хора. Идва д-р Боткин да пита какво означава това. Беше му обяснено,
че чичото на момчето, който бил арестуван, а после избягал, сега се
е върнал и искал да види племенника си. На следващия ден момчето беше
изпратено в родното му място (струва ми се, в Тулска губерния). Камионът
не пристигна в дванайсет часа, а чак в един и половина, което отсрочи
провеждането на заповедта в изпълнение. През това време всичко беше
подготвено, бяха подбрани 12 души (в т. ч. седем [поправено на “шест”
с мастило] латиши) с нагани, които трябваше да изпълнят заповедта.
Двама от латишите отказаха да стрелят в девойчетата.
Когато
пристигна камионът, всички спяха. Събудиха Боткин, а той всички останали.
Беше им дадено следното обяснение: “Предвид това, че в града е неспокойно,
необходимо е сем. Р-ви да бъдат преместени от горния етаж на долния.”
Обличаха се 1/2 час. Долу беше избрана стая с измазана дървена преградна
стена (за да се избегнат рикошетите), изнесоха от нея мебелите. Нашите
чакаха в съседната стая. Р-ви изобщо не се досещаха. Ком. отиде сам
при тях и ги поведе по стълбите към долната стая. Ник.(олай) носеше
на ръце А-й***, останалите бяха взели със себе си възглавнички и разни
дребни вещи. Влизайки в празната стая, А. (Александра Ф.(ьодоровна)
попита: “Ама какво, и стол ли няма? Не може дори да се седне ли?”
Ком. нареди да внесат два стола. Ник. сложи А-й на единия, на другия
седна А. Ф. На останалите ком. заповяда да застанат в редица. Щом
се подредиха, повикаха нашите. Когато те влязоха, ком. каза на Р-ви,
че предвид това, че роднините им в Европа продължават настъплението
към Съветска Русия, Урализпълкомът е постановил да бъдат разстреляни.
Николай се извърна към коменданта, с лице към семейството си, после,
сякаш опомняйки се, се обърна към ком. с въпроса: “Какво? Какво?”
Ком. бързо повтори и заповяда на нашите да се приготвят. На всекиго
от нашите беше предварително определено кой в кого ще стреля и им
беше заповядано да се целят право в сърцето, за да се избегне проливането
на много кръв и да се приключи по-бързо. Николай нищо повече не произнесе,
отново се обърна към семейството си, другите изпуснаха няколко несвързани
възклицания, всичко това трая няколко секунди. После започна стрелба,
която продължи две-три минути. Ник. беше убит от самия ком-ант още
с първия изстрел. След това едновременно умряха А. Ф. и хората на
Р-ви (всичко бяха разстреляни 12 души): Н-й, А. Ф., 4 дъщери Татяна,
Олга, Мария и Анастасия, д-р Боткин, лакеят Труп, готвачът Тихомиров****,
още един готвач***** и една придворна дама, чиято фамилия ком. е забравил******.
А-й,
три от сестрите му, придворната дама и Боткин бяха още живи. Наложи
се да ги доубият. Това учуди ком-та, т. к. се целеха право в сърцето.
Чудното беше, че куршумите от наганите рикошираха от нещо и като градушка
подскачаха из стаята. Когато се опитаха да доубият едно от девойчетата
с щик, то щикът не можа да пробие корсажа є. По тази причина цялата
процедура, включително и проверката (опитване на пулса и т. н.) отне
около двайсет минути. После започнаха да изнасят труповете и да ги
товарят в камиона, постлан със сукно, за да не потече кръв. Тук вече
започна пребъркването. Наложи се да бъдат поставени трима сигурни
другари за охраняване на труповете, докато продължава пренасянето
им (труповете ги изнасяха един по един). Под заплаха от разстрел всичко
откраднато беше върнато (златен часовник, диамантена табакера и т.
н.). На ком-та му беше наредено само да приведе заповедта в изпълнение,
а пренасянето на труповете и извозването им беше задължение на др.
Ермаков (работник от Горноисетския завод, партиен другар, б(ивш) каторжник).
Той трябваше да пристигне с автомобил и да бъде пропуснат с уговорената
парола “коминочистач”. Автомобилът закъсняваше, което накара коменданта
да се усъмни в изпълнителността на Ермаков, и ком. реши сам да проведе
поверената му операция докрай. Към три часа пристигнахме на мястото,
к-о (което) Ермаков трябваше да подготви зад Горноисетския завод.
Отначало възнамерявахме да използваме камиона, а от определено място
нататък коне (т. к. с камион по-нататък не може да се продължи,
избраното място беше една изоставена шахта). На 5 версти от Горноисетския
завод се натъкнахме на цял табор 25 души на коне, с двуколки и т.
н. Това бяха работници (членове на Съвета, на изпълкома и т. н.),
пратени от Ермаков. Първото, което извикаха, беше: “Защо ни ги карате
мъртви?” Те мислеха, че екзекуцията на Романови ще бъде възложена
на тях. Започнаха да прехвърлят труповете на двуколките, макар че
в случая бяха нужни каруци. Ето защо беше много неудобно. Веднага
започнаха да ги пребъркват наложи се и тях да заплашим с разстрел
и да поставим часовои. Точно тогава се разбра, че Татяна, Олга и Анастасия
са облечени със специални корсажи. Решено беше труповете да бъдат
разсъблечени голи, но не тук, а където ще бъдат закопани. Обаче стана
ясно, че никой не знае къде се намира определената за целта шахта.
Разсъмваше. Ком. разпрати конници да търсят мястото, но никой нищо
не откри. Разбра се също, че изобщо нищо не беше подготвено нямаше
лопати и т. н. Тъй като камионът се беше заклещил между две дървета,
изоставихме го и потеглихме с двуколките, прикривайки труповете със
сукно. Откарахме ги на шестнайсет и половина версти от Екатеринбург
и се спряхме на верста и половина от село Коптяки. Беше към 67 сутринта.
В гората открихме изоставена шахта (тук някога са промивали злато),
дълбока три и 1/2 аршина. В шахтата имаше около аршин вода. Ком. нареди
да се съблекат труповете и да се накладе огън, за да изгори всичко.
Наоколо бяха разположени постове на коне, за да прогонват всички минаващи.
Когато започнаха да събличат една от девойките, видяхме корсажа є,
на места разкъсан от куршумите в дупките се виждаха брилянти. Очите
на присъстващите светнаха при вида им. Ком. веднага реши да разпусне
цялата дружина, като остави за охрана само няколко часовои и 5 души
за работа. Останалите си тръгнаха. Петимата пристъпиха към разсъбличане
и изгаряне. А. Ф. имаше цял бисерен пояс, направен от няколко огърлици,
зашити в плата (отбелязано на полето: “На шията на всяка от девойките
имаше портрет на Распутин с текст от негова молитва, зашит в муска”).
Брилянтите още на момента бяха описани, събра се около половин пуд.
Всичко беше закопано на Алапаевския завод в една от нелегалните квартири.
През 19-а година ги откопали и ги пренесли в Москва. Всичко ценно
беше събрано в една чанта, останалото от труповете беше изгорено,
а труповете хвърлени в шахтата. Някои от ценните вещи (нечия брошка,
изкуствената челюст на Боткин) са били изтървани, а след опита да
се затрупа шахтата с помощта на ръчни гранати, изглежда, труповете
са се повредили и от тях са се откъснали някои части с това ком.
си обяснява защо белите на това място (което те после открили) са
намерили откъснат пръст и т. н. Не се предвиждаше Романови да бъдат
оставени тук предварително беше определено шахтата да е само временно
място за тяхното укриване. След приключване на операцията и като постави
охрана, ком. около 1011 сутринта (вече на 17 юли) замина да докладва
в Урализпълкома, където завари Сафаров и Белобородов. Ком. им разказа
какво са намерили и изрази съжаление, че не са му позволили своевременно
да обискира Р-ви. От Чуцкаев (предс. на горизпълкома) ком. научи,
че на 9-ата верста по Московския главен път има много дълбоки шахти,
подходящи за погребването на Р-ви. Ком. се отправи нататък, но не
стигна веднага до мястото поради повреда в автомобила. Стигна до шахтите
пеша, наистина откри три много дълбоки шахти, пълни с вода, където
реши да бъдат хвърлени труповете с привързани към тях камъни. Тъй
като там имаше пазачи, явно неудобни свидетели, беше решено, че едновременно
с камиона, който ще докара труповете, ще пристигне автомобил с чекисти,
които под предлог да ги обискират ще арестуват всички очевидци. Ком.
беше принуден да се върне по обратния път със случайно застигнала
го каруца с два коня.
Случиха
се и други работи, които още повече го забавиха. Отправяйки се на
кон с един от чекистите към мястото, за да организира по-нататък нещата,
ком-тът паднал от коня и силно се ударил (по-късно по същия начин
паднал и чекистът). В случай че не се осъществеше планът с шахтите,
беше решено труповете да бъдат изгорени или хвърлени в пълните с вода
ями, откъдето беше вадена глина, като предварително бъдат обезобразени
до неузнаваемост със сярна киселина.
Като
се върнахме най-после в града, към 8 часа сутринта (17), се заехме
да си набавим всичко необходимо газ и сярна киселина. Каруци с коне
без колари взехме от затвора. Смятахме да тръгнем в 11 вечерта, но
инцидентът с чекист ни задържа и потеглихме към шахтата с въжета,
за да измъкнем труповете и т. н., едва към дванайсет и половина през
нощта на 17-и срещу 18-и. За да изолираме шахтата (първата, откъдето
са добивали злато), по време на операцията обявихме в село Коптяки,
че в гората се крият чехи, ще претърсваме гората и никой да не напуска
селото под никакъв предлог. Беше издадена заповед, ако някой се промъкне
в отцепения район, да бъде застрелян на място. Междувременно се съмна
(това беше вече на третия ден, 18-и). Някой предложи едни от труповете
да бъдат заровени край самата шахта. Започнахме да копаем яма, но
по едно време към Ермаков се приближи познат селянин и стана ясно,
че откъм неговата страна ямата се вижда.
По
тая причина изоставихме копането. Решихме да откараме труповете към
дълбоките шахти. Понеже каруците не бяха много сигурни, все се повреждаха,
ком-тът потегли за града да докара автомобили един камион и две
леки коли, едната за чекистите... Тръгнахме обратно към 9 вечерта,
пресякохме жп линията на половин верста от мястото, натоварихме труповете
на камиона. Пътувахме трудно, като покривахме опасните места с траверси
и все пак затъвахме на няколко пъти. Около четири и половина сутринта
на 19-и камионът затъна окончателно. Тъй като не можехме да стигнем
до шахтите, оставаше да ги заровим или да ги изгорим. С последното
обеща да се заеме един другар, ком. е забравил фамилията му, но той
си замина, без да изпълни обещанието си. Искахме да изгорим А-й и
А. Ф., но по погрешка вместо нея заедно с А-й изгорихме придворната
дама. После закопахме останките на самото място, където ги изгорихме,
и отгоре отново запалихме огън, което напълно заличи следите от копането.
По същото време изкопахме братска могила за останалите. Към седем
сутринта ямата, дълбока към два и половина аршина и три и половина
широка, беше готова. Хвърлихме труповете в ямата, като заляхме лицата
и телата със сярна киселина, както за да не бъдат разпознати, така
и да се предотврати смрадта от разлагането (ямата не беше дълбока).
Затрупахме ги с пръст и съчки, после нахвърляхме траверси и няколко
пъти минахме отгоре с кола така следите от ямата бяха заличени.
Тайната напълно беше запазена това място белите не можаха да открият.
Превод
Вихра ГОЧЕВА
