|
СЪЩЕСТВУВАНЕТО
Някога писах, че една от насъщните потребности на човека освен храната, съня, обичта и познанието е играта. Нещо, което смятах за повече от очевидно... Но ме упрекнаха, че идеята ми била подхвърлена само като “предизвикателство”. Сякаш никой никога не бе забелязвал, че децата, котенцата и кученцата се изразяват преди всичко чрез играта! Миг на безкористно занимание, играта, за да е наистина игра, трябва да се разглежда като пауза, като миг, който прекъсва еднообразието на ежедневните задачи. В това е и една от положителните страни на felix culpa* : ако не беше прегрешил, Адам нямаше да си изкарва хляба с пот на челото, ами щеше още да лудува из градините на Едема и така и да си остане едно голямо дете. Затова като щастлива случайност се появява змията. Всички цивилизации са посвещавали по няколко дни от годината на абсолютната игра. През този период на волност, който наричаме Карнавал, се играе непрекъснато. За да е красив обаче и не толкова изтощителен, Карнавалът трябва да е кратък. Докато една от характерните черти на цивилизацията, в която живеем, е “тоталната карнавализация” на съществуването. Това не означава, че работим по-малко благодарение на машините, а че работното време е също “карнавализирано”. Представете си за миг колко часа прекарва средният гражданин пред телевизионния екран и карнавализацията на съществуването става очевидна. Защото извън малкото време, посветено на информацията, телевизията ни предлага главно развлечения, давайки предимство на онези, които представят живота като безкраен карнавал. Само че вместо конфети водещите предаванията и красивите момичета наоколо им пръскат във въздуха водопади от милиони, които всеки може да спечели с игра. Днес ние просто още не си даваме напълно сметка за цялостната карнавализация на труда, чието въплъщение са всички онези разнородни предметчета и малки услужливи роботи, които превръщат мига на употребата им в миг на игра. Чиновникът, който тайно от началника си участва в игрите на компютъра или посещава сайта на “Плейбой”, живее в безкраен карнавал. Същото се отнася и за човека, чиято кола вече може да му говори, да му показва пътя и да го кара да рискува живота си, докато той натиска разните копчета из нея и получава информация за температурата и количеството на бензина, за продължителността на пътешествието и т. н. Или да вземем подвижния телефон: за лекарите и водопроводчиците, да речем, чиято професия изисква незабавна намеса, той е работен инструмент. Останалите би трябвало да го използват само при извънредни обстоятелства: когато са вън от дома и им се налага да съобщят или да им се съобщи за спешен случай, за закъснение на влак, който е дерайлирал, за буря или пътна злополука. Ако това бе наистина така, всички те с изключение на шепата маркототевци щяха да използват веднъж или максимум два пъти на ден подвижния си телефон. Ето защо 99 % от времето, прекарано от стисналите като фетиш до ухото си телефоните, е време, посветено на играта. Както е и време на игра времето, прекарано в супермаркета или в кафенето край автострадата. Многоцветното изобилие от предмети, повечето безполезни, които ни се предлагат там, е също игра: влизаме, за да купим пакет кафе, а излизаме половин час по-късно с четири пакета бисквити за кучета. Спомням си за призива да се откажем да работим, разпространяван през седемдесетте години от революционерите от Potere operaio* в името на победоносната автоматизация, която щяла да намали необходимостта от труд. Но не си спомням работническата класа да се облагороди и по този начин да осъществи Марксовата утопия, според която всеки би трябвало да бъде едновременно и по свободен избор рибар, ловец и т. н. Напротив, и до ден днешен работническата класа продължава да обслужва индустрията на карнавализацията в качеството си на резервоар от средни потребители. И ако станем свидетели на революционен обрат, тя ще загуби не само оковите си, а и последния епизод от любимия си телевизионен сериал. Затова и ще гласува за кандидата, който є го осигурява, и ще продължава да се труди, за да дарява с принадена стойност онези, които є доставят забавления. Дори когато открием, че по много краища на света хората не се забавляват, а умират от глад, успокояваме гузната си съвест с голям увеселителен спектакъл с благотворителна цел, с който събираме помощи за негърчетата, инвалидите и изтощените от глад. Ето и спортът е карнавализиран. Моля? Не е ли спортът играта в нейния най-чист вид и как може една игра да се карнавализира? Ами като престане да бъде онова нещо между другото, което би трябвало да бъде (един мач на седмица и от време на време олимпийски игри), и се превърне в нещо постоянно. Когато вместо да е занимание, което е само по себе си цел, се превърне в индустриална дейност. В спорта вече не е важна играта на този, който я играе, а големият карнавал преди и след нея; важен е не толкова мачът, а седмицата след мача, когато играе зрителят, а не играчът. И политиката се карнавализира не напразно се говори толкова често за политиката-спектакъл. Всичко се решава по телевизията като по време на битка между гладиатори. За да се узакони изборът на премиер например, срещат го с Мис Италия, която ни се явява не в нормално женско облекло, а в облеклото на Мис Италия. Ще дойде ден, когато премиерът ще трябва да се появи маскиран като премиер. Ами религията? Навремето следяхме с усмивка церемониите по филмите, на които облечени в пъстроцветни роби африканци пляскаха с ръце и викаха: “О, йаа, Джийзъс!” В края на миналото хилядолетие доста голяма част от изявите около Юбилея напомняха дискотека. По този повод няколко гейове намериха в карнавала на своя Гей Прайд известна компенсация за мъчителното си многовековно отстраняване и бяха най-сетне приети. Защото по време на карнавал се приема всичко, дори и певицата, която подскача пред Йоан Павел II с разголен пъп. Хора на играта по своята същност, ние вече сме загубили чувството си за нейната мярка и се намираме в тоталната карнавализация. Човешкият вид разполага с толкова възможности, че е без съмнение на път да се промени. Кой знае, може би ще съумее да приеме новите условия и дори да извлече от тях някои духовни предимства... Може би е истина твърдението, че трудът вече не е проклятие и няма нужда да превиваме гръб, за да преживеем къде по-добре, къде по-зле... Ами да празнуваме тогава! Само дано Историята не се нагърби сама с всичко: една чудна световна войничка с порядъчна доза обеднен уран, една красива озонова дупчица, по-голяма от всякога, и ей ти го края на карнавала. Време е да си дадем сметка, че тоталната карнавализация не засища желанието, а го изостря. Доказателство е каторжникът на дискотеката, на когото след часове танци и тонове децибели продължава да му се тича и затова се впуска в смъртоносна автомобилна надпревара. Така че съществува напълно реалната опасност карнавализацията да приключи като в онази прекрасно описана история, в която някакъв тип се приближил до едно момиче и го попитал: “Госпожице, а като свърши оргията, какво ще правите?”
Превод Александра Велева * Felix culpa (лат.) - щастлива грешка. – Бел. пр. ** Работническа власт (итал.) - крайно лява организация. – Бел. пр. |
|
|
|
|