Майкъл Найдан

НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ЕВРОПА И РУСИЯ

 

Независимо от сравнително младата си възраст (роден през 1960) Юрий Андрухович се очертава като най-изявения украински белетрист днес, известен най-вече с романите си “Рекреации”, “Московиада” и “Перверзия”, чието действие се развива непосредствено преди и след краха на съветската империя. “Перверзия” получава наградата “Книга на годината” на издаваното в Киев списание “Сучаснист”. Освен това Андрухович е утвърден поет и есеист, един от основателите на литературната група от Лвов “Бу-Ба-Бу”, която в края на 80-те и началото на 90-те години изнася представления пред многохилядни тълпи, и е провъзгласен за неин “Патриарх”. В Европа той печели все по-голяма слава като изключителен стилист и новатор. Творбите му са преведени на редица европейски езици, сред които английски, руски, немски, френски, полски, фински. Наскоро Андрухович получи престижната Хердерова награда за литература. Да не забравяме, че нейни досегашни лауреати са светила като Милан Кундера и Вислава Шимборска...

В основата на първите два романа на Андрухович “Рекреации” (1992) и “Московиада” (1993) е разказът за хванатата в примката на съветската империя Украйна, опитваща се да намери себе си чрез образа на другия”, на онзи, в чиято прегръдка толкова години се е задушавала. В тях покрай търсенето на национална и индивидуална самоличност авторът изследва и психологията на “поробения разум” на Украйна, ако заимстваме определението на Чеслав Милош. Действието на романа “Перверзия” се простира в по-обширния макрокосмос на Европа с вече нови кръгове от “други”, но пак играещи ролята на огледала в търсенето на собствената идентичност. Героят на романа Станислав Перфецки поема по друмищата като Сал Парадайз ­ знамето на американското бийтпоколение от “По пътя” на Джак Керуак. В скитанията си героичният антигерой Перфецки минава през баровете и бордеите на Прага и Мюнхен, докато накрая стига до Венеция ­ на конференция на най-изявените световни интелектуалци и творци, чиито западни идеи са изцяло пародирани в повествованието. Пътят към “съвършенството” и “спасението” на “Свети” Перфецки e изпълнен с произшествия и злополуки; в крайна сметка се появява съобщение, че е изчезнал и вероятно намерил смъртта си в тъмните води на Канале Гранде. Пътят му е път към самоопределянето ­ както неговото, така и на възвърналата независимостта си негова родина, за която повечето от хората, които среща, не знаят абсолютно нищо. Желанието на Перфецки се сбъдва: той изчезва, сдобива се с литературно безсмъртие у дома чрез публикуването на този роман и се превръща в мит.

За себе си и за страната си Перфецки изпълнява ролята на микрокосмос, парадигма на Украйна, която се стреми да бъде приета от Европа и Запада, дори неподозиращи, че тя съществува. Така романът конспектира същината на украинските културни, исторически и политически проблеми на прага на новото хилядолетие. Самото име “Украйна” означава периферна, гранична земя, граница на Европа и на Русия. Нищо чудно, че романът на Андрухович е нападан от някои по-консервативни читатели в родината му. Като Джеймс Джойс в Ирландия Андрухович е хокан, че нарушава сексуалните табута и се подиграва със съвременниците си и обществото, както и за фантасмагоричността на постмодерното му повествование. Но това, разбира се, е добър знак. Защото всяка здрава, жизнена култура се нуждае не само от класици, но и от новатори, не само от ентропия, но и от прилив на енергия. Докато силите на ентропията (скованата, все още пребиваваща в съветската епоха украинска власт и литературни институции) остават благосклонни, украинската литература ще търси мястото си на европейската литературна сцена. Както казва Андрухович в “Перверзия”, Украйна, този шарен букет от народи, култури и разкази, като феникс още чака възкресението си. Така вместо да гони слава, пишейки на езика на империята като сънародника си Николай Гогол, Андрухович се превръща в най-отчетливия глас на възвърналата своята независимост държава, който говори на родния си език.

Превод от английски Милена Попова