В. Кивиниели

Д. Кауфман

БОЛНИЯТ АРЕСТАНТ

 

През 1947 или 1948 г. през зимата при нас постъпи поредният болен арестант. Той беше в състояние на остра психоза от истеричен тип, с психогенна реакция. Съзнанието му беше замъглено, не се ориентираше в обстановката, не разбираше къде се намира, махаше с ръце, втурваше се да бяга. В несвързаните фрази, наред с много други изразителни възклицания, два или три пъти се промъкна фамилията Белобородов, на която в началото не обърнахме внимание, защото нищо не ни говореше. От съпровождащите го документи стана известно, че е в лагера отдавна и че състоянието на психоза се е развило внезапно, когато се опитал да защити жена (затворничка) от побоя на охраната. Вързали го и, естествено, го “обработили”. Макар, доколкото си спомняме, при постъпването му в болницата да не бяха отбелязани явни телесни наранявания. В документите му беше посочена годината на раждането ­ 1904, а що се отнася до името и фамилията ­ не можем точно да си спомним. Спомняме си горе-долу следните варианти: Семьон Григориевич Филипов или Филип Григориевич Семьонов. След два-три дни, както става при подобни случаи, проявите на остра психоза изцяло изчезнаха. Болният се успокои и стана напълно контактен. Ясното съзнание и нормалното му поведение се запазиха през цялото време, докато беше в психиатрията. Беше висок човек, по-скоро пълен, с полегнати рамене, попрегърбен и с удължено бледо лице, с гълъбови или сиви, леко изпъкнали очи, високо плешиво чело, редки прошарени кестеняви коси...

Постепенно болният се отпусна и стана ясно, че именно това е наследникът на короната, когото по време на разстрела в Екатеринбург баща му прегърнал и притиснал с лице към себе си, за да не види насочените дула. Според нас той дори не е успял да осъзнае, че става нещо страшно, тъй като командата за разстрел е прозвучала неочаквано, а прочитане на присъда той не чул... Прозвучали изстрели, той бил ранен в седалището, загубил съзнание и се свлякъл сред другите тела. Когато се опомнил, оказало се, че някакъв човек го е спасил, измъкнал от рова, прибрал при себе си и дълго лекувал...

И така започнахме да гледаме на него с други очи. Постоянната хематурия, от която страдаше, намери обяснение. Наследникът беше болен от хемофилия. На седалището болният имаше стар кръстообразен белег. Най-накрая ние се сетихме за кого ни напомня външността му ­ на известните портрети на Николай, но не Втори, а Първи. И не с хусарски мундир, а с памуклийка и със спуснати над валенките раирани панталони.

По това време при нас, веднъж на месец-два, пристигаше консултант от Ленинград... Тогава ни консултираше С. И. Генделевич. Най-добрият психиатър-практик, когото сме срещали през живота си. Естествено, ние му представихме нашия болен... В продължение на два-три часа той го “атакуваше” с въпроси, за които се оказа компетентен за разлика от нас. Така например консултантът знаеше разположението и предназначението на всички стаи на Зимния дворец и извънградските резиденции в началото на века. Познаваше имената и титлите на всички членове на царското семейство, всички клонове на династията, всички придворни длъжности и т. н. Познаваше също протокола на всички церемонии и ритуали, приети в двореца, датите на различните официални празници и други тържества, чествани в семейния кръг на Романови. На всички въпроси болният отговаряше абсолютно точно, без да се замисля. За него това беше елементарна азбука... От някои отговори си личеше, че той притежава и широки познания в тази сфера. Държеше се както винаги ­ достойно и спокойно. Накрая консултантът помоли жените да излязат и прегледа болния под кръста, отпред и отзад. Когато влязохме (изведоха болния), консултантът явно беше объркан ­ пациентът страдаше от крипторхизъм (нефункциониране на единия тестис) ­ недъг, от който е страдал и загиналият наследник Алексей. Това ние не знаехме...

 

 

Превод Кузман САВОВ