Зоран Анчевски
МЕЖДУ
ДВА СВЯТА
Четене
Вече
не мога да чета книги,
а само
знаците на обща или лична опасност,
пароли
и предизборни плакати,
политически
списъци и винени менюта,
звезди
и планети на позлатени еполети,
имена,
изгравирани върху куршуми…
…Чета
съдбини
кървави
и мрачни
на всички
ф(р)онтове
на тази
ампутирана
балканска
длан
набраздена
от ровове
и гробове
от вечни
суши и гръмове
селски
мъки
и ме(н)тални
погроми...
...С
раздвоени пръчки и отвеси
откривам
политически течения
и подземни
анархични води
с ашици,
черупки, черепи и ключици
предсказвам
правителствени промени
изграждане
на пирамидални клади
върху които
полагаме душите си
влагаме
беднотията си
срещу
високи лихви...
...След
това се подхвърляме като празни раковини
в безкрайна
игра в кръг
един след
друг, един до друг,
един за
всички, всички за никъде
на края
на този век,
в залеза
на историята,
при
раждането на трагедията...
Колко
болнаво залязва това балканско слънце
и
кралски кърви!
Между
два свята
Захвърлени
между два свята
единият
мъртъв,
другият
все още неспособен да се роди
нямаме
ни чело
ни
тил
Толкова
малко мозък ни остана
per capita
толкова
малко разум
в тази
земя на дрипави чукари
и
години на суша
Без
чело
но начело
с евнуси и дребни душици
Някой каза:
“Ахеронт е пред нас”
дълбок
като живот
Прекарваме
нощта във лагера
на предходните
клетници
пълен с
пометнати агнета и жив отпадък
чакаме
Лодкаря
без пари
за да ни пренесе отвъд
до брега
мъглив
където
свършва нашата надежда
до
Спасението
което е
последна пропаст
до Края
който светото
Спасение ни е
не е
е
?
!
.
Съдба
Като
моряк
на края
на историята,
в окото
на бурята,
на пъпа
на света
който хвърля
кръв
и я пръска
нашир,
вързан
за мачтата
на този
балкански кораб,
който не
потъва, но и не плава,
цял превърнат
в незапечатано ухо,
чувам пеенето
на сирените
което е
предупреждение
за въздушно
нападение
чувам бученето
на вълните
които се
юрват безглаво
като изоглавени
кучета
и удрят
по този не-
непознат
бряг,
хапят
го...
Тогава
знам:
подводните
течения световни
ни влачат
безспирно натам:
от Сцила
и Харибда
към прегръдките
на безочливата Европа
която като
щедра Кирка
първо иска
в свине да ни превърне
да ни хвърли
в калта на Балканската кочина
и да ни
храни с помия
да си кара
както є приляга
а след
това
за малко
поне да ни удостои с честта
да
се весели в героичните ни епоси и оди.
Преживяване
Изпразнени
от всяка възможност
за бъдеще
в сегато
и изхвърляйки
я
като празна
черупка
употребена
гумичка
ние тръгваме
в търсене
на
заместващо себе
Но
миналото е ярем
с който
не можем да се справим
абсолютна
противопоставеност
цивилизационно
изобретение
за уеднаквяване
на погледа
за канализиране
на мислите
и промиване
на мозъци
биологическата
потребност на вола
Миналото
е мъртъв цитат
препис мърша
върху която
се нахвърляме
като лешояди
всеки влачещ
свое парче
уплашени
да не изгубим
себе си
да не очерни
белите
ни кръвни телца
да не ни
пресуши
и
да разсипе гнездото ни
Всяка
възможност е изчерпана
героите
уморени подложени на децимация
търсенето
ялово
Мълком
Потайно
ние се
оттегляме в сянката
на кожите
си
в нашия
пашкул
за
постоянна хибернация
Емигрантска
Нима
не ни е достатъчна тази кожа
която естествено,
съгласно нуждата,
сами захвърляме
след това
бъхтим като скитници
обикаляме
по света
болни от
полиглосия
онемели
от Вавилонски вирус
цирк!
Забравяме
вкуса
на майчиното
си мляко
и родилните
мъки
на първите
си думи.
И какво
ако сме сигурни
за праизвора
на делтата
когато
течението става всичко:
извор,
сливане, утеха
възбуда
и потапяне
в убягващия
смисъл
нонсенс!
Обезличени
търсим
следите си
ехото на
нашия смях и сиромашия
нашия плач
и нашето богатство
всекидневно
дълбаем ровове-
гробове
които времето
ни трупа
и с остри
копия
оспорва
връщането ни.
Четене
II
Заеквам
пред в-в-в-
вратите
на Вавилон
искам да
кажа
не
мога да говоря
Гласът
ми се разцепва
умножава
се
под езика
ми хайвера си хвърля
словото
И
се питам:
аз ли изрекох
тази дума
или тя
мен
или ще
се надлъгваме до безкрай
както сме
се надлъгвали
от памтивека
от
първичното ни вавилонско бърборене
С-с-старанието
да се разпознаем
в този
пущинак от огледала
в утробата
на този пра-
Зен свят,
мида
п-п-пра-пра-пра-пра-
съществуване
на ехото
Превод
от македонски Йордан ЕФТИМОВ
