|
От
всички военновременни маршали Жуков най-усърдно, най-ревностно служи
на антинародния режим. И точно затова режимът поддържа култа към
Жуков. Точно затова му е издигнат паметник неръкотворен - и постаментът
на този паметник са измислиците за недостигащите танкове, за "остарелите"
самолети и "некомплектованите" дивизии. Паметникът на
Жуков е свидетелство за това, че сме се примирили с клеветата, че
сме я приели, че сме съгласни с оценката на Жуков за способностите
ни.
Всеки,
чел мемоарите на Жуков, би трябвало да знае, че по-ужасна клевета
срещу Русия не може да се измисли. Лично аз го повтарям във всичките
си книги. Аз обаче, също съм жертва на комунистическата пропаганда.
Защото разбирах, че книгата е пълна с лъжи, но смятах Жуков за велик
пълководец...
Но
грешах. Жуков не е нито велик, нито пълководец. И си взимам думите
назад - за величието му и за това как не бил претърпял нито едно
поражение - назад.
И
моля всичките си читатели да простят тази моя грешка!
ИНТЕРВЮ
с Виктор Суворов - съвместна публикация на в. ТРУД и ФАКЕЛЕКСПРЕС.
Виктор
СУВОРОВ:
"ВЗИМАМ
СИ ДУМИТЕ НАЗАД"
Това интервю
е част от обширен разговор, който ще излезе в един от следващите
броеве на сп. "Факел". Водих го точно преди две години,
когато авторът на "Ледоразбивачът" беше за втори път в
София - този път като гост на предаването "Всяка неделя".
Предлагам го на "Труд" дни като в издателство "Факел
експрес" излезе - за първи път в света - очакваната от хиляди
български читатели нова книга на Суворов "Взимам си думите
назад". И защото по необясними за мен причини казаното от него
звучи така, сякаш сме разговаряли вчера.
- Втората част
от трилогията ти "Сянката на победата" се нарича "Взимам
си думите назад". Наистина ли се отказваш от всичко написано
досега? Защо?
- Защото аз
също съм жертва на комунистическата пропаганда. И защото в "Сянката
на победата" все още смятах, че Жуков е велик пълководец, макар
да разбирах, че многократните преиздания на спомените му са пълни
с лъжи...
- Кой знае каква
ще е втората част на трилогията, след като в първата ти с такава
ярост го събаряш от пиедестала му... Кои според теб са следващите
паметници, които Русия ще вдигне?
- Такива вече
се вдигат - на ВВП.
- Кой се крие
зад тия инициали?
- Владимир Владимирович
Путин.
- И вече има
негови паметници?
Да, има един.
А в Москва дори се продават и негови чугунeни изображения - такива,
каквито навремето човек можеше да си купи на Ленин. Не стига това,
ами и беше издадена заповед във всички военни поделения да виси
портрет на Путин. Такова беше решението на Главното политическо
управление, което сега преименуваха в Главно управление за възпитателна
работа. Превърнаха армията в детска градина.
- Какво означава
този нов култ - че всичко се връща или че нищо не си е отивало?
- Че нищо не
си е отивало. Това, че комунистите ни поднесоха свободата на тепсия,
не означава, че са ни я дали, защото са добри. Просто комунизмът
беше така прогнил, че нямаше начин тя да не се появи. Но и тази
паднала от небето сякаш свобода вече се изпарява - не само отгоре,
а и отдолу. И то доста бързо.
- Носталгия
към комунизма ли е това?
- Да, носталгия.
Има обаче нещо в нашето минало, което вечно ще ни препъва и троши
главите и днес - култът към личността. Затова и култът към Жуков
толкова ми пречи. И искам да го разпердушиня окончателно.
- След като
дори руската православна църква беше решила да го канонизира...
- Това също
е една от причините. Най-страшното обаче е, че всеки нов култ е
още по-смешен от предишния и се разпространява още по-бързо. Култът
към Сталин започва да расте, когато вече цялата власт е била съсредоточена
в ръцете му. А Путин няма реална власт. Има някакви кланове, силови
структури. Той не управлява страната. В същото време култът към
него се заражда и развива много по-бързо. И е много по-страшен.
Уродлив.
- А кой е на
дъното на този култ, има ли той социална опора?
- Не мисля,
че социалната основа на култа е народът. Какво му е нужно на обикновения
човек - да хапне, да пийне, да има хубаво жилище, кола. Но има и
такива, които все се правят на обидени. Именно те жадуват за велика
държава днес, заемайки позата - на мен не ми трябва да ям, да пия,
важното е, че имаме ракети. Това, от една страна, но не то е главното.
Главното е, че нашата интелигенция проституира все по-откровено.
При Сталин простутицията е била прикрита, при Брежнев все по-явна,
днес - абсолютно легална. Хората вече не се стесняват от проституирането,
дори се гордеят с него.
Ето чета в "Литературная газета": колко лош бил Елцин.
Но боже мой, ако разлистите същия вестник отпреди година, ще видите
как същите тези хора са го превъзнасяли до небесата. Когато рухна
Съветският съюз, Астафиев, писа, че на фона на култа към Брежнев
днешните писатели изглеждат неприлично. И тогава всички се съгласиха
с него, тогава всички бяха борци за свобода. Когато обаче разбраха,
че не дисидентите, а чекистите ще вземат властта, те веднага се
обърнаха към тях. Например кметът на Москва Лужков. Той беше сред
тези, които събориха паметника на Дзержински. А сега пръв заяви,
че този паметник е необходим и трябва да се върне, защото е произведение
на изкуството.
- Спомена, че
армията се е превърнала в детска градина. Ами Чечения? Как според
теб ще завърши руската кампания там?
- С разпадането
на Русия. Когато по времето на СССР в Тбилиси започнаха да секат
хората на площада с лопати - това вече беше сигнал за разпадането
на СССР. Чечения ще продължи този процес. Изпрати ли Русия там танкове,
те ще се обърнат срещу Русия. Питат ме: ама не е ли ужасно, че при
терористични актове в Москва са загинали 80 или 150 души, и аз отговарям:
не. Виж, когато чеченците започнат да взривяват руските атомни централи,
тогава ще стане ужасно. А сегашните жертви са само сигнал да се
осъзнаете. Лично аз съм готов да отида и да се бия доброволно срещу
чеченците, но може ли някой да ми обясни защо с тях ще живеем добре,
а без тях - лошо. Що за глупост?! Путин ни обяснява, че чеченците
са бандити, че чеченската мафия е най-силната. Съгласен съм. Защо
тогава трябва да живеем с мафиоти, търговци на роби, бандити…
- В книгата
си "Лубянската престъпна групировка" бившият полковник
от ФСБ Александър Литвиненко се опитва да докаже, че по-силна от
мафията на секретните служби днес в Русия няма.
- Напълно съм съгласен. Издаването на тази книга е акт на храброст
за издателя и я препоръчвам горещо на читателите... Например аз
знаех със сигурност, че пътят на дрогата от Афганистан за Европа
минава през пристанището на Санкт Петербург. В самото това пристанище
действа изключително силна мафия, която не допуска никоя друга до
него. Най-напред не се знаеше кои са тези хора, после се разбра,
че са чекисти от Санкт Петербург, накрая се появиха сведения, че
са пряко свързани с Путин. Оказа се, че Путин контролира пристанището,
че Путин е неговият стопанин... И Литвиненко потвърди моите сведения.
- Възможно ли
е въобще един президент да упражнява такава дейност? Още ли контролира
Путин пристанището?
- Разбира се,
то е източник на доходи.
- Обаче няма
никакви доказателства.
- Има, Литвиненко
ще ти ги даде. Те са в компютъра му.
- Представям
си какво ще стане, ако сега отидеш в Русия...А Украйна, твоята родина,
тя не те ли кани?
- Наскоро ме
поканиха в Литва. И аз им казах, че не искам охрана, но че ми е
необходима тяхната ясна гаранция - такава, каквато навремето подписа
Татарчев у вас, - че няма да ме предадат на Русия. И литовците не
ми я дадоха.
А Украйна е по-комунистическа и от Русия. Русия поне се качи на
барикадите. Докато в Украйна - нищо засега. В една България, да
речем, малко или много има все пак свобода. И партийният дом горя
- не зная кой го запали, но все пак... Видяхме черните пламъци...
И Димитров го изнесоха от мавзолея. Така че нещо все пак се случи,
имаше някаква съпротива. Навремето унгарците и чехите излязоха срещу
срещу танковете, поляците не спряха да се бунтуват - и сега живеят
по-добре. Това е закон: който се е борил повече - ще има повече..
Декември 2002,
София
Разговора води
Георги БОРИСОВ
|
