ЙОРДАН РАДИЧКОВ

Когато започнах да чета бележките на Катя Паскалева, имах чувството, че държа в ръцете си оголена жица, по която тече електрически ток.Този електрически ток не те убива, но разтърсва из основи цялото ти същество…

На няколко пъти се спирах и започвах да чета отново. И винаги изпитвах една и съща болка, сякаш с голи ръце разравям пламтяща жарава.

Изглежда, е истина казаното от по-стари хора, че човек се ражда за мъка на тоя свят. За какво този смазващ товар трябваше да се стовари върху крехките рамене на такъв човек като Катя!