Както почти всички книги на Юз, и „Светлина в края на дулото“ (саркастична парафраза на най-разпространеното сред страните в преход политическо обещание за „светлина в края на тунела“) е пределно дръзка, самобитна и уникална – дори само заради факта, че отново вместо в Русия, излиза първо в чужбина, този път в България. Състои се от две части. В първата са подбрани десетина разказа от излязлата през 1984 г. в САЩ „Книга на последните думи“, във втората – шест непознати за читателя повести, писани след края на перестройката, разпадането на СССР и миналия век. И двете части са изградени под формата на монолози, самозащитни речи и последни думи на изправени на подсъдимата скамейка извършители на най-различни – волни и неволни, тежки и леки – престъпления. И в двата случая героите са жертви на Наказателния кодекс и Властта и същевременно – нейни обвинители, привличащи неизбежно на своя страна и читателя, и автора.

Георги Борисов:
Невъзможно е да се преразкаже съдържанието на тези криминални истории, както е невъзможно да се преразкажат ехото на древногръцкия хор и карнавалният кикот – толкова наситени са те с най-причудливи сюжетни ходове и скокове, съдби и ситуации, първобитна житейска философия и  екзистенциален хаос, невъобразими словосъчетания и смесици между убийствено равния език на властта, високия поетичен слог и здравия жаргон на житейското дъно.