Балканецът - роден тук, на място, но услужливо labeled от практичните "западняци", продължава да е една от темите на Дубравка Угрешич в своевременно издадения покрай срещата сборник с есета "Няма никой вкъщи". Пиша "есета" и веднага се чудя дали при Дубравка Угрешич наистина има съществена разлика между fiction и non-fiction. И в романите, и в есетата й подходът е един (и лично на мен много ми допада): една случка или един предмет моментално отключват дузина истории, хвърлят с шеметна скорост мостове във времето и пространството, навързват се с разни анекдоти в асоциативни вериги, които, докато се усетиш, могат да те изведат на амстердамския Лейдсеплейн, на белградската гара или в някое берлинско мазе. И в живота си, и в писането си Дубравка Угрешич е par excellence пътуващ писател; за разлика от горкия Пруст, тя разполага с цял куфар мадленки, които да отключват времена и пространства, и съвсем закономерно първото есе от "Няма никой вкъщи" е посветено именно на този първостепенно важен атрибут на глобализацията, куфара.

Ангел Игов