С радост съобщаваме, че нашите две прекрасни сътруднички - поетесите Катя Митова и Кристин Димитрова – са номинирани за Националната награда ”Хр. Г. Данов“ – 2017. Номинацията е за превода на поетичната антология ”Частица от бурята“ от Марк Странд – едно от литературните събития на 2016 г.
ЧЕСТИТО!
Другите две номинации в категорията ”Преводна художествена литература“ са на Майа Разбойникова – Фратева за превода на ”Писма до един млад поет. Писма до една млада жена“ от Райнер Мария Рилке (”Колибри“) и Стефан Русинов – за превода на ”Изтезание със санталово дърво“ от Мо Йен (”Летера“).
За повече подробности:
http://mc.government.bg/contestsc.php?c=1732
- На какви принципи почива съставителството на "Частица от бурята"?
- През 2012 г. направих списък на всички стихотворения, които ми се струваха важни. Марк го прегледа внимателно, махна няколко стихотворения и добави “Елегия за баща ми”. Много държеше на последната си книга от стихотворения в проза “Почти невидимо”, затова и я включихме цялата. Двете дълги поеми – “Тъмно пристанище” и “Монументът” – също са включени изцяло. Получи се нещо като “Избрано събрано” – над 300 страници, което сигурно би уплашило други издателства, но не и ”Факел Експрес”.
Из разговор на Катя Митова с Марин Бодаков, в. ”Култура“, 10 февруари 2017
В ”Частица от бурята” – големия сборен том, който излезе сега в издателство ”Факел експрес” – подходът ни вече нямаше как да е същият. В този том е включена една интересна стихосбирка, ”Монументът”. Вътре, най-общо казано, Марк се обръща към своя преводач, който би го превеждал след смъртта му, и самоиронията му е потресаваща. Става ясно, че той не вярва в Пушкиновия ”паметник неръкотворен”. Не мисли, че думите, записани в едно или друго настроение насред бурния поток на живота, могат да запазят самото настроение. Или самия живот. Или дори същината на този, който ги е записал. Но може би там някъде, някой от бъдещето, би пренесъл думите, като им даде от собственото си настояще. И така, през времето нещо ще се предаде, нещо ще се превъплъти в друго, но то не може да бъде истински паметник, то ще е антипаметник, защото истински паметен е единствено изживеният миг. Този парадокс на непълноценния пълноценен словесен пренос очевидно забавлява Марк, но го поставя и пред непреодолимо препятствие. Никой не е победил времето, не е обърнал ентропията. А там, където има нещо непреодолимо, Марк е на първия ред, за да го наблюдава с телескоп.
* * *
При Марк синтаксисът е много силен, пълен е със съчинителни и подчинителни връзки, които по тънката си нишка те водят точно дотам, докъдето трябва. Същевременно не те изпускат да излетиш над перилата. Ето тази водна пързалка с много завои трябва да се преведе така, че да остане невидима за читателя.
Превеждала съм много сложни поети, със сложни думи и сложни игри на думи. Марк Странд работи без словесни украси, по-скоро с видения. Пише с разговорен тон, с внимателно претеглени, бистри думи, които рисуват един особен свят, и всяка трябва да е на мястото си. И именно от тази простота идва неговата сложност. Минималистът изисква труден баланс.
Из интервю на Кристин Димитрова с Катя Атанасова, Портал КУЛТУРА, 28.11.2016