23/06/2016 – 11/09/2016
Пале дьо Токио
Париж
На 23 юни 2016 г. в Париж бе открита изложбата "Да останеш жив", подготвена изцяло от Мишел Уелбек. Световноизвестният писател създава нов начин за подбор, подредба и представяне на фотографии, инсталации, туристически картички, късометражни филми, кучешки играчки, най-различни предмети от важни за живота му периоди. Сценарий, който ни въвежда в творческата лаборатория на романиста, поета, фотографа, режисьора, актьора Уелбек.
"Нарекох изложбата "Да останеш жив", защото, първо, заглавието е добро, и второ, защото Джони Холидей ми го бе откраднал. Пожелах да си върна собствеността. Всъщност изложбата ми няма за цел да прави обобщение на книгите ми, макар че и към нея прилагам същия метод – след едно потискащо, зловещо начало, представящо действителността като безспорно действителна, следва дълга, доста разпиляна междинна част, която наричам "мегаломански брътвежи", и ефимерен финал. Това правя всъщност и в книгите ми, като повече или по-малко видимо прибягвам винаги до определена структура от три части."
Мишел Уелбек
"Нямах – не повече от всички тези хора – истинска причина да се самоубия."
"От прозореца ми се виждаха десетина много високи сгради и няколкостотин средно високи. Общо няколко хиляди апартамента, тоест домакинства – домакинството в Париж се свежда, в крайна сметка, до един или двама души и все по-често до един човек. По-голямата част от тези клетки бяха в момента изгасени. Нямах – не повече от всички тези хора – истинска причина да се самоубия."
Мишел Уелбек, "Подчинение", "Факел Експрес", 2015
Рьоно Маршан
Даниел & Естер
"Двама асистенти с известно усилие донесоха и поставиха на масата пред него контейнер, голям колкото торба с цимент, състоящ се от прозрачни пластмасови торбички, една до друга, различни по размер и съдържащи разнообразни химични вещества – видимо най-голямата бе пълна с вода. "Това тук е човешко същество!... – почти възторжено възкликна Учения (...) Контейнерът на тази маса – продължи той – има абсолютно същия химичен състав като на възрастен човек с тегло шейсет и три килограма. Както сами виждате, ние се състоим главно от вода..." (...)
"Човешкото същество е материя плюс информация. Днес познаваме с точност до грам състава на тази материя: става дума за прости химични елементи, които присъстват в голяма степен и в неживата природа. Информацията също ни е известна, поне принципа ѝ: тя се съдържа изцяло в ДНК, тази на ядрото и на митохондриите. (...)"
Мишел Уелбек, "Възможност за остров", "Факел Експрес", 2010
Черепът на писателя
Мишел Уелбек
1958 – 2037
Работните сечива
Еротичната стая, аранжирана от Морис Рьонома с фотографии на Мишел Уелбек
В малко помещение, обзаведено като американски бар от петдесетте години с неизменния джукбокс, посетителят на изложбата може без никакви ограничения да пуши, да пие бира и на фона на музикалните аранжименти на Бертран Бюргала да слуша стихове на автора от книгата му "Човешко присъствие".
Уелбек кани като участници в изложбата Робер Комбас, художник и любител на стиховете му, които той илюстрира на големи платна, Морис Рьонома – прочутият скандален стилист, фотограф и сценограф, Рафаел Сойе – звукорежисьор, Рьоно Маршан – скулптор и фотограф.
Робер Комбас
"Робер изяви желание да работи върху някои стихотворенията ми. Започна със стихосбирката "Непомирени". Каквото и да ми беше предложил, щях да се съглася. Няма съмнение, че имаме общи митологии.“
Mоята стая/Ателието на Робер Комбас
"Идеята да се покаже тази стая е моя. Възприемам я като центъра, от който се ражда всичко останало. Затова е и в центъра на пространството, посветено на Робер. Начинът, по който е организирана, ми напомня някои изключително мъчителни неща. Известно време живях с жена, която страдаше от маниакално-депресивен синдром. Резултатът наподобяваше отчасти това, но беше още по-ужасен."
Туризмът и лъжите му е една от обсесиите на Уелбек
Залата, посветена на Клеман, кучето на Уелбек, със снимки и акварели на бившата му съпруга Мари-Пиер Готие и играчките на Клеман.
”Кучетата не са само способни да обичат, нещо повече, за тях половият нагон изглежда съвсем не е непреодолим проблем. Кучетата не са само повод за постоянно възхищение, за човеците те са също така и чудесен повод за разговор – международен, демократичен, основан на взаимно съгласие.
Мишел Уелбек за изложбата
В отделна зала Иги Поп рецитира на английски на фона на музика откъси от "Възможност за остров" – “ A Machine for Loving ”:
"Две седмици след пристигането ми Фокс умря малко след залез слънце. Лежах на леглото, когато той се приближи, с мъка се опита да се качи, въртейки нервно опашка. От първия ден не бе докоснал храната си; много беше отслабнал. Помогнах му да се настани; няколко секунди ме гледаше със странна смесица от изтощение и извинение; после, успокоен, положи глава на гърдите ми. Дишането му стана по-бавно и той затвори очи. След две минути издъхна. Погребах го в двора на резиденцията в западния край на мястото, оградено от защитната бариера, близо до неговите предшественици. През нощта от Централния град ми доставиха идентично кученце; те знаеха кодовете и функционирането на бариерата и аз не станах да ги посрещна. Малък червеникаво-бял помияр се затича към мен, въртейки опашка; махнах му. Той скочи на кревата и легна до мен. Чрез кучетата ние отдаваме почит на любовта и на възможността за съществуването ѝ. Какво е кучето освен машина за любов? Представят му някакво човешко същество и му възлагат задачата да го обича и колкото и грозно, извратено, недъгаво или глупаво да е то, кучето го обича“.
https://www.youtube.com/watch?v=V-DXj_YhNtM
Изложбата започва с "Време е да заложите"
И завършва с "Ние населяваме отсътвието"
