Данило Киш
HOMO POETICUS
(Danilo Kiš)
(VARIA; HOMO POETICUS; ŽIVOT, LITERATURA)
Есета
Първо издание, 2014
Съставителство и превод Людмила Миндова
Редактор Георги Борисов
Художник Кирил Златков
ISBN 978-954-9772-92-0
Формат 16/60/90.
444 с.
17 лв. (мека корица)
Спрямо света на политиката Данило си остана винаги – упорито и неистово – поет. Затова съумя да долови в драмата на историята онова, което го занимаваше най-много, нейната най-болезнена част: съдбите, тънещи от самото начало в забрава; тъгата на мълчаливите трагедии; задушаващата любов към хората без име и гроб. Сещам се за най-яркия герой от неговите книги – собствения му баща, починал в концентрационен лагер. Човекът, към когото Данило е най-привързан и когото е изгубил в детството си, от когото пази само откъслечни, едва различими спомени.
Петдесет години след кошмарите на историята (нацизъм, сталинизъм) чувам навсякъде да се говори за моралния ни дълг да не забравяме. Но за коя памет говорим? Тази на адвокатите и на съдиите ли? Същата, която прави от историографията ”криминография”? Или онази, другата, която съхранява човешката същина от миналото? Паметта за изкуството, за романите, за поезията?
Клето човечество, което иска да направи Айхман безсмъртен, а е готово да забрави Данило Киш.
Милан Кундера
Познат вече на българския читател със своята белетристика – ”Пясъчен часовник“ (1972), ”Гробница за Борис Давидович“ (1976), ”Енциклопедия на мъртвите“ (1983) и ”Лютня и белези“ (1994), с настоящия том Данило Киш (1935-1989) застава пред нас и като есеист от световната величина. Сборникът включва есета от три книги – ”Homo poeticus“ (1983), ”Живот, литература“ (1990), ”Varia“ (1995) – и съобразявайки се с хронологическата последователност в появата на текстовете, проследява развитието на някои от основните поетически идеи на Киш.
В книгата отчетливо прозира осъзнаването на литературното пространство като място на надеждата и смисъла, като ”последно убежище на здравия разум“, като онази вълшебна формула ”въпреки всичко“, която прави възможно съществуването на ”Homo poeticus“.
