Начало / Книги / МАЛКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА ПРИЯТЕЛСТВАТА

МАЛКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА ПРИЯТЕЛСТВАТА

МАЛКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА ПРИЯТЕЛСТВАТА

Влади Киров

МАЛКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА ПРИЯТЕЛСТВАТА

Разкази
Първо издание, 2019

Редактор Георги Борисов
Корица и графики от цикъла "Графикатури" проф. Иван Газдов

ISBN 978-619-7279-26-9
Формат 32/60/84
248 с.

13 лв. (мека корица)

Влади Киров е роден на 28 ноември 1949 г. в София.
Завършва е немска филология в СУ "Св. Климент Охридски" (1973).
Работил е като учител в немската гимназия в Хасково, в Института по история към БАН, главен редактор в сп. "Киноработник" (1979 – 1985), редактор в Дебютно-експерименталната студия към СБФД (1985 – 1988), редактор в творчески колектив "Дебют" към СИФ Бояна (1988 – 1991) и в БНТ –Телевизионен театър (1993).

Сценарист е на над трийсет документални филма, между които "По начин най-благороден" (1985), "Образ невъзможен" (1996), "Атентатът" (1998), тетралогията "Дух и душевност на българина" (1999 – 2006), "Благослов" (2001), "Европолис, градът на Делтата" (2008), "Вляво от пътя Лондон – Калкута" (2011), "Приказки от Балканите" (2016), "Изкореняване" (2018), "Поне за миг да полетя" (2017), "Гражданинът Сис" (2018), "Братя Георгиеви: Евлоги и Христо" (2019), както и на игралните "Пату" (2005), "Военен кореспондент" (2008) и "Имало една война" (2019).

Автор е на книгите "Оловни ордени" (1985), "Розенбуш" (1991), "Делта" (1992), "Спомен за едно превъплъщение, или историята на Кадъм и Хармония" ( 1995), "Юридически казус" ( 2002), "Картографирането на Рая" ( 2007).

Носител е на наградите "Златна роза" за филма "Образ невъзможен" (1996), Годишната награда за драматургия на СБФД (2007) и на Филмовата академия (2012), награда за драматургия от фестивала "Златен ритон" (2012) и др.
През 2019 г. е удостоен с почетен знак "Печат на цар Симеон Велики" – златен.

Умира на 28 март 2019 г. в София.

София е моят роден град. За всеобщо най-голямо съжаление нито една голяма река не пресича града. Малките градски рекички отдавна са оковани в ка­менни канали, а те изглеждат ужасно мръсни. Липсва река като Темза, за да дели града на две части, подоб­но на Лондон, няма и лодкари, които да наемеш, за да отидеш на представление в театър Глобус. Нямаме нито скала, още по-малко река Тибър, та от скалата да хвърляме труповете на екзекутираните престъп­ници. То и бездруго смъртното наказание вече е от­менено. По Перловската река е трудно да пуснеш хар­тиено корабче, камо ли речен кораб на подводни крила. Най-доброто, което може да ти се случи, безспорно е да се срещнеш очи в очи с огромен воден плъх. Нито сводът на Орлов мост, нито сводът на Лъвов мост, свърталища на троглодити, са описвани като мес­та, под които минава любовта. Въпреки всичко приятелите ми, описани в тази книга, обитават или са обитавали и надявам се, ще обитават завинаги този вечен град, който подобно на всички големи градове притежава и герб, изработен от художника Хараламби Тачев, и естествено, бодър девиз. Вече не съм уверен, че девизът отговаря на същността на града, но това е моето простодушно съмнение и нищо повече. В края на краищата не само големите плавателни реки опре­делят величието на един град, а и неговите истински обитатели.

Из послеслова на автора

Георги Борисов:
Сложно композираната му проза изискваше максимална концентрация и интелектуално напрежение и така и си остана неразгадана. Самият Влади, мисля, го желаеше. От първите страници на своите литературни опити той търсеше и си създаде не само стил, но и свой сложен шифър, своя естетика и философия за изкуството на прозата. Остана самотен и непрочетен, но предан на Логоса, както той тълкуваше първия ред от Евангелието на Йоан, и не му изневери в името на лесното писане и лесната слава. Стоеше встрани от литературните кръгове и в най-добрия случай гледаше на тях с подозрение.

Костадин Бонев:
Главата на Влади беше пълна с ярките образи на героите от любимите му книги. Тези образи по някакъв мистичен начин се смесваха с образите на света, който ни заобикаля, и така се появяваха неговите любими герои – Кита Аврамов, Розенбуш, императорския картограф Филип.

Иво Драганов:
Влади беше възрожденец и във филмовото си творчество призоваваше да знаем своя род, език и история. Влади беше разказвачът на неофициалната история на България

Любомир Халачев:
Сигурен съм, че Влади ще се радва да знае, че младите хора се учат да мислят и разсъждават така, както ни го правехме, като се съмнявахме във всяка истина и създавахме увлекателни истории, за да проверим на практика истинността на събитията.

Боряна Матеева:
Факт е, че документалното ни кино няма друг толкова талантлив, последователен и отдаден сценарист. В един момент той се превърна в нещо като запазена марка, институция. В едно изкуство, където изпъкват режисьорите, Влади беше отвоювал своя територия и правото да бъде уважаван наравно с режисьора.

Анри Кулев:
Влади обичаше делтата на Дунав. Личеше от текстовете, филмите, разказите… Накрая съдбата избра да му покаже Другата Делта. Отнесе го по съседните ръкави. От Калинка… От приятелите… От киното, без което не можеше…

 

За да поръчате книга

Тел. + 359 887 337 411
email: fakelex@tea.bg

Контакт с нас

пл. Славейков № 11
София, 1000
България