ЧУТО, ВИДЯНО И ПРЕЖИВЯНО

Четири въстания и четири войни бележат жизнения и творчески път на писателя Георги Томалевски. Самият той казва: ”Моето поколение е шампион по след­военните периоди“. И преди, и след 9 септември 1944 г. през различни етапи от живота му, в зависимост от политическата обстановка, Георги Томалевски е обявяван за ”неудобен“, ”опасен“, разследван е, уни­жаван, пренебрегван и изтласкван настрани като автор.

Георги Томалевски е роден на 16 септември 1897 г., в град Крушово, (Битолско) в родолюбиво българско семейство. Той е най-малкото от шестте деца. Има три сестри – Елисавета, Таня и Василка. Брат му Наум (1882 – 1930) е виден деец на ВМРО, а Димитър (1892 – 1964) – член на Македонския младежки съюз и участник в бор­бите на ВМРО.

На 3 август 1903 г., в началото на Илинденско-Преображенското въстание, в къщата на семейство Томалевски се обявява Крушовската република. След потушаването на въстанието семейството се пре­селва в София.

През 1915 г. Георги е мобилизиран в артилерийската част на Софийския гарнизон и е разпределен в понтонна рота в град Бяла, а през 1916 г. е зачислен като художник в чертожното отделение на една артилерийска част в София. Поради отличното му владеене на немски език е изпратен в Есен, Германия, за доставката на артилерийски материали на българската армия в заводите "Круп". Впоследствие в качеството си на представител на българското военно министерство е прехвърлен в Берлин и Потсдам. В края на 1918-а се връща се в София и продължава образованието си.

През 1923 г. се включва в младежката организация на ВМРО.

През 1925 г. завършва специалност "Физика, астрономия, метеорология" в Софийския университет.

През 1924 г. със съмишленици от Бялото братство става съосновател на списание "Житно зърно", чиято цел е да популяризира идеите на Учителя Петър Дънов. Публикува първите си статии "За сво­бодата" и "Да служиш". Започва и сътрудничеството му във в. "Мир", а по-късно и с в. "Литературни новини", в. "Македония", сп. "Родина", в. "Литературен глас", сп. "Балкани", в. "Изгрев", в. "Мир" и др. Приживе има над 500 публикации в 30 списания и вестници под различни псевдоними: Georg Nordmann, Virgo Sagitarius или V. S., или само S., или само Т.

На 2 декември 1930 г. по нареждане на Иван Михайлов в двора на собствения му дом е убит брат му Наум Томалевски. Убиецът Владо Черноземски стреля от прозореца на съседната къща. По-късно прави опит да убие и другия брат Димитър, но несполучливо. Месеци след покушението срещу Наум Георги Томалевски научава, че е включен в списъка за готвените убийства на ръководената от Ванче Михайлов ВМРО и заминава за Париж. В София се завръща през 1933-а.

От 1940 до 1944 г. е директор на Трета девическа гимназия. Наричан е "червеният директор", защото къса забранителните документи и записва ученици, изключвани от цялата страна за ремсова дейност, леви убеждения и от еврейски произход.

След 9 септември 1944 г. е арестуван и прекарва около месец в затвора, но се установява, че е арестуван по погрешка и е освободен.

През 1949 г. получава предложение за поста на министър на просветата с условие да се откаже от християнските си възгледи и от Бялото братство и да приеме членство в БКП, както и да бъде удостоен със званието ”Активен борец против фашизма“, което би било завършек на неговата цялостна антифашистка дейност. Той не приема условията и отказва всичко, което дава основание на управляващите да считат, че е закрилял учениците си и нелегалните комунисти само от абстрактен хуманизъм и християнска етика, а не е убеден левичар, и поради това заподозрян, че по същите съображения би могъл да прикрива враговете на народната власт.

Остава без работа. Уволнен е от Министерството на просветата. Започва работа в кооперация за производство на детско облекло, където рисува детски лигавници, а по-късно е назначен за учител по физика и астрономия във Вечерна гимназия.

Г. Томалевски е един от основателите на Есеистичното общество в България, създадено по инициатива на проф. Константин Гълъбов (1935).

Творчеството на писателя е изключително богато и разнообразно. Първата му книга "По свещената пътека: отломки от часове на размисъл" излиза през 1926 г. Автор е на книгите "Душата на Македония" (есе, 1927, 1941), "Огнена земя. Разкази за Македония" (1928), "Псалми за живия Бог. Поеми в проза" (1929), "Самуиловото наследство" (историческа повест, 1929), "Една пролетна нощ" (разкази, 1930), "Човек, природа и Бог" (есета, 1934), "Вечната приказка" (повест, 1937), "Безсмъртната" (роман, 1939), "Сигнали" (есета, 1940), "Всекидневните чудеса. Натурфилософски есета" (1941), "Зодиак. Символни поеми в проза" (1943), "Хора по земята" (разкази, 1943), "Слънце след буря" (есета, 1946), "Гогол" (очерк, 1947), "Прозорец към света" (новели, 1947), "Астрономия за народа" (с илюстрации на Илия Бешков, 1950, 1958), "Крушовската република. Героична художествена летопис" (1954, 1968, 1981), "Майстор Стоян Везенков" (повест, 1964), "Воденските майстори" (новели, 1965), "Цветя сред тръни. Новели за минали и по-нови времена" (1972), "Мраморната чешма. Две исторически повести за Тракия: "Мраморната чешма" и "Капитан Петко войвода Киряков" (1976), "Шепа плодове. Избрани произведения" (1977), "Вълшебен свят. Приказки" (1979), "През зеницата на есето" (есета, 1983), "Безмълвната сила" (новели и есета, 1987).

Все още не са издадени 13 негови ръкописа.

Цял живот Томалевски следва девиза: "Над всичкото древно знание и световна мъдрост, над всичко теософ­ско и окултно, аз съм патриот българин".

Умира на 28 април 1988 г. в София.

По ред причини, главно политически, мемоарният му труд "Чуто, видяно и преживяно" вижда бял свят едва днес. Книгата дава широка картина на следосвобожденска България, войните, в която тя взима участие, Берлин по време на Първата световна война, Септемврийското въстание и деветоюнския преврат, братоубийствените борби за присъединяване Македония, дейността на дъновисткото движение у нас. За първи път се изнасят автентични и уникални свидетелства за събития и личности, сред които Александрър Протогеров, Наум Томалевски, Петър Дънов. Особено впечатление правят страниците за Ванче Михайлов, когото авторът лично е познавал и е бил свидетел на редица атентати и покушения срещу противниците на терористичните актове, чийто вдъхновител и поръчител е бил Ванче. Записките излизат под редакцията на Георги Борисов. Те са снабдени с обширен предговор от проф. Михаил Неделчев, богат биографичен материал, поместен под заглавието ”Живот в дати“, и послеслова ”Защо Георги Томалевски не дописа своите мемоари“ на дъщерята на писателя Румена Томалевска, редки фотографии от семейния архив.

Георги Томалевски:

Балкански полуостров! Когато в юношеските години го раз­глеждах на географската карта, не подозирах колко трагическо място е той на земната топка. Не знаех, че там се пресичат всички ветрове, че той е мястото, където се сблъскват две, дори три цивилизации, където пламват световните пожари и където хората трябва да умеят изкуството на оня акробат, който всеки момент е между шумната слава и смъртта. Бал­кански полуостров! Колко малко ни познават хората от Запада и колко още по-малко – тия от Изтока. Те не знаят, че ние сме, които ги преценяваме най-добре, защото нашата мисия, която, уви, никога не сме изпълнили, е да филтрираме тия цивилизации и да създадем своя, представляваща спасителен синтез на много меридиани и много хилядолетия.

Всяка земя, на която се ражда човек, е лаборатория и училище, където се учи суровата мъдрост на живота. Тук, на Балканите, всички хора имат кръстопътна съдба. Обърнат ли очи на запад, ще видят могъщата, величествено извисена върху катедралите и Ренесанса християнска цивилизация, стъпила на пръсти, за да досегне небесата както с шпицовете на готическия стил, така и с мелодиите на Бах. Това е родината на Паскал и Леонардо, на Шекспир и Сервантес, на Пастьор и Бетовен – елегантна и непо­бедима, едновременно могъща и нежна като милувка. Ние невед­нъж сме били недоволни от някои нейни извращения, потръсвали сме глава от ужаса на кардиналските инквизиции, но основата на тая цивилизация и след всички грешки е някак солидна и непо­клатима.

Обърнат ли глава на изток – и то на Близкия изток, на два разкрача разстояние, ще зърнат шарената брада на някой сул­тан или негов потомък – фанатичен, страшен, схванал повеле­нията на своя пророк като кървава обязаност, която се състои в изтребване на неправоверните. Ние дишаме амалгамираната атмосфера от западен европеизъм, в който дръзко, нагло и нео­чаквано се врязва близкоазиатският писък на зурните, тропоте­виците на даулите, където сред колорита на далечната, синкава и примамваща пространственост на някой пейзаж от Коро ние сме принудени да зърнем пембените шалвари на някой ислямски герой, натъркалял около себе си десетина отрязани глави.

Тук, по Балкана, се срещат хора, които приличат на птици, долитнали от райските небеса – чувствителни, чисти, с могъ­щата вяра на своите бащи и деди, но заглушени от тежката, не­проходима атмосфера на робството. Ех, тая убийствена дума, която е станала съставка на кръвта ни! Робство политическо, икономическо, черковно, робство в изкълчване на собствения си говор, робство в духовния ни живот, който ни прави плахи, за­вистливи и коварни. По Балкана има хора изненадващо дарови­ти, щедро отрупани с възможности като наследие от едно дъл­боко минало, но най-често недоверчиви, уплашени и спънати в собствените си противоречия.

Чувство за малоценност и сляпо подражание ни пречат да видим собственото си достойнство. Балканският човек, живял в цивилизацията на Средновековието, е загубил много от тия спомени, и е склонен да хвърли чистия брилянт и да се радва на някакво фалшиво стъкло с измамни бои и нетрайна красота.