Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика на поверителност

Начало / Книги / УНИЩОЖЕНИЕ

УНИЩОЖЕНИЕ

УНИЩОЖЕНИЕ

Мишел Уелбек

УНИЩОЖЕНИЕ

(Michel Houellebecq) 
(Anéantir)

Роман
Първо издание, 2022

Превод Александра Велева
Редактор Георги Борисов
Художник Кирил Златков

ISBN 978-954-9772-35-1
Формат 16/60/90.
644 с.

33 лв. (мека корица)

Мишел Уелбек – най-значителният френски писател след Камю според  американската критика, дебютира като поет през 1988 г. Десет години по-късно звездата му изгрява и той придобива световна известност със своя втори  роман "Елементарните частици". Следват "Платформата" (2001), "Възможност за остров" (2005) и "Карта и територия" (2010), отличен с най-престижната френска награда "Гонкур". През 2015-та – годината на ужасяващите терористични погроми над  вестника  "Шарли Ебдо" и концертната зала "Батаклан", излиза пророческият му роман "Подчинение", предизвикал буря от възторг и възмущение, а през 2019-та – "Серотонин", едно от най-безнадеждните свидетелства за опустошенията в  човешката душа, които може да  причини консумативното общество и един свят без доброта и без солидарност.

Само половин година след появата му във Франция, а след това в Германия, Италия и Гърция, издателство "Факел експрес" пуска в превод на Александра Велева дългоочаквания най-нов роман на Уелбек – "унищожение". Точно така – с малки букви според волята на автора!  Годината е 2027-а, президентът на Франция е в края на втория си мандат, подготвят се избори, в които той не може да участва. Главният герой Пол Резон е висш чиновник в министерството на икономиката и приближен на изключително успешния негов министър Брюно Жюж, когато френското разузнаване тръгва по следите на мистериозни уеб хакери, които излъчват технологично усъвършенствани видеоклипове със странни криптирани съобщения. Така героят става неволен свидетел и участник в разследването на серия загадъчни атентати, чиято цел е краят на човечеството – от взривяването на складове за съхраняване на замразена сперма до потапянето на гигантски контейнеровози от Китай и кораби със стотици бежанци в испански води.

Повествованието е с множество сюжетни линии и независимо от тяхната динамика тече плавно и на пръв поглед спокойно на фона на заплетени семейни драми, политически интриги и терористични дейности. Най-неочаквани в него, но и характерни за такива "експерти по световния упадък", както наричат Уелбек, са сцени и описания на съвременната действителност, която не спира да възпроизвежда  ред маргинални философски течения и човеконенавистни теории от близкото минало. От  върховете на властта, където действащите лица са напълно разпознаваеми, през дъното на човешката безпомощност и страдание по болници и старчески приюти, цинизма на политическите елити и покварата на обслужващата ги журналистика, авторът ни води до разтърсващата лична история на неговия герой. 

Малцина са писателите от породата на Уелбек, които са в състояние да свържат толкова майсторски интимното с колективното, язвителното със сериозното, мимолетното с вечното, надеждата със страданието. Този път  парижкият отшелник явно не се подиграва със света и е напълно сериозен с предупрежденията си.

"Приказка, дяволски присъща на Уелбек", както пише френската критика.  И тя вече е ръцете на българските читатели.

***

Информацията се получи в 18 часа, Пол бе предупреден в 18,25 с имейл, изпратен му от пресаташето на министъра. В мрежата се беше появило ново послание; започваше, както всеки път, със съпоставяне на петоъгълници и на окръжности, грубо нарисувани; съчетанието беше всеки път различно, особено що се отнася до броя на окръжностите. Следваше текст, съставен от обичайните знаци, но този път видимо по-дълъг: предишните послания бяха от четири до пет реда, а това беше от двайсетина.

При всяко кликване, независимо къде в прозореца, видеото се включваше. Океанът беше сив, развълнуван. Камерата се приближава бавно към един кораб, гигантски контейнеровоз, който цепи с голяма скорост вълните, без ни най-малко съпротивление. Палубата е пуста, не се вижда нито един член на екипажа. Внезапно, без видим удар, огромният плавателен съд се издига над повърхността на океана и полита обратно надолу, разцепен по средата на две. Двете половини, отделени една от друга, потъват за по-малко от минута.

Оптичните ефекти са както винаги съвършени, каза си Пол, сцената изглеждаше напълно реална. Една-две минути по-късно се обади на Дутрьомон. Той, естествено, работеше вече по случая и не можеше да каже нищо за момента; обеща да му телефонира веднага щом научи нещо повече, дори да е късно през нощта.

Беше му се обадил в осем часа сутринта и Пол изслуша съобщението му чак когато се събуди. Предпочиташе да не казва нищо по телефона и предлагаше да се срещнат следобед в министерството; искаше да дойде с един от шефовете си от ГДВС.*

Пристигна точно в 14 часа, придружен от комисаря Мартен-Рьоно, човек около петдесетте, с късо подстригана сивееща коса, с по-скоро военна стойка – напомняше на Пол всъщност много на собствения му баща.

– Вие ли сте началникът на отдел Информатика?

– Не съвсем; аз съм началникът на ГДВС. Имал съм възможност да работя с баща ви, преди доста години. Научих какво му се е случило и искрено съжалявам, това е отчасти причината за присъствието ми тук; но нека обсъдим първо проблема, който е на дневен ред – и се обърна към Дутрьомон.

– Съобщението, в сравнение с досегашните – каза Дутрьомон, – се отличава с няколко доста интересни характеристики. Първо, по отношение на разпространението му: този път е проникнало в около стотина сървъра почти навсякъде по света – включително в Китай, нещо, което не се е случвало досега. Но най-вече предишните видеа не бяха истински – много добре направени, но не въз основа на действителни снимки. Новото видео обаче предизвиква сериозни съмнения.

– Искате да кажете, че плавателният съд е бил действително потопен?

– Регистрационният му номер се вижда много ясно на екрана, идентифицирахме без никакво затруднение товарния кораб. Става дума за последно поколение контейнеровоз, производство на корабостроителницата в Шанхай. Това е плавателен съд, дълъг почти 400 метра, който може да превози около 220 000 тона товар. Той е осигурявал курса между Ротердам и Шанхай и е бил натоварен от CMA – CGM**, четвъртия в света корабен собственик и превозвач; компанията е френска. Естествено, ги помолихме да ни съобщят, ако някой от техните съдове е претърпял катастрофа. Длъжни са да ни отговорят, но не са го сторили все още. Предполагаме, че предпочитат случаят да не се разчуе и че ще поискат от нас да поемем този ангажимент.

– Никак не сме сигурни, че ще можем да задоволим това им искане – намеси се Мартен-Рьоно. – Изглежда, си въобразяват, че можем при всякакви условия да контролираме медиите и да решаваме какво да стане обществено достояние и какво не; това далеч не е така. Съществуват десетки начини информацията да изтече и ние да нямаме никакъв контрол върху тях, още повече че във видеото има нещо любопитно: не се вижда никой, нито един член от екипажа – сякаш са били предупредени за атаката и са разполагали с достатъчно време да напуснат кораба. И ако това е било така, те неминуемо ще изникнат отнякъде рано или късно и ние няма да можем да ги накараме да мълчат.

– Струва ми се, че не е лесно да се потопи кораб с такива размери. Може ли да стане без военна намеса?

– Донякъде. Торпедни апарати не се намират лесно на пазара, но затова пък могат да бъдат качени на обикновен кораб. Методът, приложен в случая, е разчленяване: няма директен контакт между кораба и торпедото, то експлодира на няколко метра под него. Водната колона, изригваща с газов мехур, образуван от експлозията, е тази, която разцепва кораба на две; дори не е нужно особено мощно торпедо. Следователно, не, не са необходими огромни средства; затова пък насочването и определянето на момента на експлозията трябва да бъдат много точни, необходими са истински балистични познания.

– Кой би могъл да направи това? – беше задал въпроса спонтанно, почти неволно; този път Мартен-Рьоно направо се усмихна.

– Именно това, естествено, искаме да разберем… – спогледа се той с Дутрьомон. – Във всеки случай не е някой от хората, известни на службите ни. Всъщност още при първите послания бяхме в пълно неведение. Но сега последствията могат да бъдат изключително сериозни. Китайското правителство, естествено, разполага със средствата, необходими за защита на превоза на стоки, произведени в техните предприятия, но осигуряването на ескорт от ескадрен миноносец за всеки контейнеровоз би увеличило значително разходите. Без да смятаме морските осигуровки, които също ще поскъпнат значително.

– Следователно това би навредило на световната търговия? – Въпроса зададе Дутрьомон; за Пол отговорът беше очевиден и шефът на ГДВС го формулира съвсем просто: "Ако някой желае да навреди на световната търговия, това е единственото, което ще направи". Биха могли да се насочат към някои активисти, по-скоро от крайната левица, но активистите от крайната левица, макар и доказали своята склонност да провалят всяко начинание, не бяха доказали досега способности в областта на военното дело, а освен това и не разполагаха със средства, торпедният апарат бе все пак скъпо съоръжение, независимо от начина на придобиването му.

Мартен-Рьоно се поколеба няколко секунди, преди да продължи. "Исках да ви видя и по един друг повод – каза накрая той. – Баща ви държи все още някои досиета." Пол се учуди: досиета? Ама нали се е пенсионирал? Да, разбира се, но когато си изпълнявал функции като неговите, не си никога изцяло пенсиониран, каза Мартен-Рьоно; а и тези досиета не са съвсем досиета, трудно е за обяснение. "Може да ги прочетете – продължи той – и няма почти нищо да разберете. Да, да, можете, не са поверителни – добави той. – Затова и не предприемаме нищо, за да предотвратим кражбата им: не мислим, че е възможно някой да открие нещо в тях." Всъщност това не са толкова досиета, колкото сбор от факти или от странна информация, и само баща му е в състояние да направи връзката между тях; те не съдържат нищо достатъчно солидно, за да оправдае разследване или разузнавателна операция. Нещо като загадки, които са занимавали баща му понякога години наред и в които той е виждал заплаха за сигурността на държавата, без да може да уточни естеството ѝ. "Има няколко картонени папки, които пази в кабинета си в Сен Жозеф ан Божоле, аз бях там веднъж – обясни той, – тъй че бихме желали, в случай на нещастие, така де, ако нещата тръгнат на зле, тези досиета да ни бъдат предадени."

Първото, което Пол си помисли, беше, че от деликатност към него избегна думата "смърт", но като се вгледа в Мартен-Рьоно, си даде сметка, че е истински развълнуван и смутен. "Обичах много баща ви – сякаш потвърди той. – Не мога да кажа, че е бил мой наставник, работеше с още много други млади хора от моето поколение; но научих много от него.

Никога не е бил напълно наясно в какво точно се състои професионалната дейност на баща му; спомняше си, че от време на време получаваше повиквания на защитения си телефон "Теорем" – понякога, докато се хранеха – и че веднага се уединяваше, за да им отговори. След това никога не споменаваше за какво е бил разговорът, но изглеждаше угрижен, най-често до края на деня. Угрижен и мълчалив. Да, беше човек, чиято професионална дейност се характеризираше с "грижи", това бе единственото, което можеше да каже за нея.

Естествено, се съгласи. "Аз също имам молба към вас..." – продължи той. Авторите на тези компютърни атаки – и сега на този атентат – разполагаха очевидно със значителни средства; но тези средства не бяха все пак безкрайни. Знаеше, че в миналото се бяха опитали да изтрият посланията – но че те се появяваха много бързо отново на други сървъри, а понякога и на същия. Тъй като сега им се налагаше да се занимават с повече съобщения, вероятно щяха обърнат по-малко внимание на първите. Видеото, което показва обезглавяването му, беше засегнало дълбоко министъра, беше убеден в това. И продължава да го измъчва; не е ли възможно да се пристъпи към окончателното му изтриване?

Мартен-Рьоно се съгласи веднага. "Идеята ви ми се струва добра ... Да, ще се заемем с това веднага щом се приберем."

Когато срещата приключи, беше вече късен следобед; светлината в края на тези следобеди в началото на декември е зловеща, каза си Пол; наистина, идеално време да умреш.

Превод от френски Александра Велева

 

 

 * ГДВС (Direction générale de la sécurité intérieure) – Генералната дирекция за вътрешната сигурност (ГДВС) е разузнавателна служба към френското Министерство на вътрешните работи, натоварена с борбата с шпионажа, тероризма, киберпрестъпността и наблюдението на потенциално застрашаващи сигурността групи, организации и социални явления. – Б. пр.

**Компания за морски товарен транспорт, известна повече със съкращението CMA  CGM. – Б. пр.

За да поръчате книга

Тел. + 359 884 090 065
email: fakelex@tea.bg

Общи условия
Политика на поверителност
Контакт с нас

пл. Славейков № 11
София, 1000
България