|
Виктор
Ерофеев
В ЦАРСТВОТО
НА МРЪСНИТЕ ДУМИ
Есе
Дребното хулиганство,
т. е. употребяването на нецензурни думи на обществени места, оскърбителното
поведение спрямо гражданите и други подобни действия, нарушаващи
обществения ред и спокойствието на гражданите в случаите, когато
тези действия по своя характер не водят до вземане на по-строги
наказателни мерки се наказват с арест за срок от десет до петнайсет
денонощия или с поправителен труд за срок от един до два месеца
с удържане на 20 % от съответното заплащане, или с глоба от 10 до
30 рубли.
Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 26 юли 1966 г.
"За засилване на отговорността за хулиганство".
Моите съвременници
живеят в епоха, когато настъпва освобождаване на псуването, и това
е историческо явление, сравнимо с изобретяването на компютъра. С
навлизането в старите спорове между поддръжниците и противниците
на нецензурните думи Русия сякаш само повтаря опита на Запада с
две десетилетия закъснение. Но според изследователя на псувните
Анатолий Баранов "у нас псуването е забранено значително повече,
отколкото в западната култура". За разлика от неприличните
думи в другите езици, руската псувня е многопластова, засукана и
многофункционална, излиза извън рамките на ругателството и се превръща
не толкова във философия на езика, колкото във философия на живота.
Псуването успешно избяга от езиковия ГУЛаг и се превърна в модна
тема. В стремежа си да държат езика под контрол руските държавници
винаги са изпитвали повишен интерес към него. Още Екатерина обявява
война на неприличните изрази, като със специален указ забранява
употребата на думата "курва", което, изглежда, се обяснява
с богатия є сексуален опит. В хода на историята табуирането на сексуалната
сфера в руския език достига дотам, че няма нормални думи за обозначаване
на сексуалния живот. Руското отношение към тялото и към секса се
различава чувствително от европейското и псуването е било бунт срещу
културното унищожаване на тялото. Всъщност освобождаването на тялото
започна буквално пред очите ми, при моето поколение. Точно силата
на забраната поражда изкушението да се вгледаш в тялото. Шизофренното
състояние на руския културен живот доведе до липса на устойчиви
ценности.
Матрицата на
руското подсъзнание
Из Русия като спътников сигнал ехти циничното ругателство "Бля-бля-бля,
йоб-йоб-йоб". В тези звуци може да се долови своеобразно SOS
сигнала за национално бедствие. Псувнята прилича на стон. Но това
е стон на ранено, унижено, смазано същество, което не само моли
за спасение, но и копнее за мъст. Псувнята е боен призив, език на
магическа война, изроден в безсмислени междуметия. Но както се изрази
прислужницата ни Валя, която всяка неделя ходи в православната църква:
"От псувня до псувня има разлика." Във фантастичния роман
на Станислав Лем "Соларис" има поразителен образ на планета-мозък,
способна да поражда видения и халюцинации. Когато си мисля за псуването,
се сещам за чудовищния магнетизъм на въпросната планета. Откъснати
от еротичния контекст, но винаги запазили сексуалната си първооснова,
мръсните думи притежават уникални възможности поотделно и в съчетание
с други думи да определят човешки чувства и състояния, да изразяват
възхищение и презрение, най-върховно блаженство и пълна катастрофа.
Грубите думи нямат склонност към рицарско почитание на жената. Думата
"курва", която е причислена към псувните малко по-късно
от други изрази, дори превърната във възклицание и междуметие, вечно
напомня за порочността, изневярата, похотливостта и продажността
на жената, едновременно обект на отблъскване и желание.
Псувнята е живописна. Използвайки гъвкавостта на руските наставки
и многообразието от представки, прекомерната игра с фонетично близки
нормативни думи, тя поражда антропоморфни образи. Псувнята е езиков
театър, минималистичен словесен материал, затулил цялата Вселена.
След многократно обстрелване с груби цинични думи руският човек
се превръща в пряко продължение на мръсната лексика. Много руснаци
си отидоха от този свят с мръсните проклятия на своите екзекутори.
Псувнята се асоциира с разбунтувала се тълпа, с бунт и революция.
Но през последните години се прибавиха топли краски, възникнаха
мръсни думи за изразяване на възхита.
За възпятата
от Достоевски дума
Още Достоевски пише в своя "Дневник на писателя", че руснакът
може да изрази цялата гама на чувствата си чрез една неприлична
дума. Тя е изписана по милиони руски огради, по вратите на обществените
тоалетни, по стените на училищата, издълбана е по стволовете на
дърветата и е надраскана по старинни паметници, навред, където е
стъпвал кракът на руския турист. Думата "с три букви"
притежава такава енергия за всенародно табуиране, нарушавано с особена
страст, че изразеното с нея понятие придобива грандиозни размери,
притежава фантастична магия, превръща руския секс в борба на великани
и излиза на историческата авансцена като гигантска бойна глава.
Може би вечните претенции на руснаците да видят страната си свръхдържава
без убедителни материални доказателства са свързани с обладаването
на думата. Но колкото и огромни да са потенциите на възпятата от
Достоевски дума, тя е само една от стартовите позиции на мръсните
думи, които от времето на великия писател са претърпели невероятна
еволюция, за да разширят речниковата си територия. По своето словотворчество
мръсните думи са безгранични, основната им задача е да покорят света
чрез профанация. Циничните думи са аналог на руския империализъм,
думата "х.." е като червеното знаме над Райхстага и означава:
ние дойдохме, ние победихме.
В периода на постперестройката публикуването на руската класика
стана истинска сензация. Широката читателска аудитория бе смаяна,
когато научи, че Пушкин, Лермонтов, Тургенев са използвали неприлични
изрази един в стиховете си, друг в частните си писма. Неприличните
думи са били и са органична част от народната култура, което стана
ясно при публикуването на огромен пласт от руския фолклор, забранен
от царската и от съветската цензура. Благодарение намесата на Горки
много руснаци са убедени, че циничните думи имат източен произход
и замърсяват руския език по време на татаро-монголското иго. Но
за повечето изследователи това са етимологични фантазии, желание
неприличните думи да бъдат отчуждени от руското традиционно целомъдрие.
Псувните стават предмет на безкрайна религиозна война, в която до
ден днешен православието има твърде повърхностни успехи. Гоненията,
които предприема църквата по отношение на цинизмите, ги превръща
в кощунствен език. Цинизмите никога не са губили сексуалната си
енергия така, както и богоборческото оскърбление запазва елемент
на кощунство дори при упадъка на религиозните нрави. Но самият факт,
че псувнята си пробива път в сексуалната сфера, говори, че руското
подсъзнание преживява сексуалната драма по-драматично, отколкото
религиозната. От позора и срама възниква езикът на псувните, който
с нищо не може да се сравни по своята експресивност.
Езикът-вампир
Псувните са език-вампир, те са като маймуната, която скача от един
клон на социалната йерархия на друг и всеки път се оказва в нова
роля ту плаши, ту разсмива. Не съществува марка, която да обедини
в общ център циничните величини. Всичко се къса, всичко се разслоява.
Но подобно кипящо състояние не само отблъсква, но и привлича, човешката
природа е разголена, архаичните пластове се смесват със съвременността.
Сигурно най-разпространеният вид традиционен руски цинизъм е агресията.
Но в същността є е напълно допустима философията на резигнацията.
Циничните думи, псувните са социално неприлични не сами по себе
си, а като носители на "вкиснатата" народна идеология,
в която звучи отказ от сериозно и съзидателно отношение към живота.
Псувнята показва, че животът в Русия е безсрамен, и отразява цинизма
на оцеляването на всяка цена. Такава псувня е заплаха за културата,
контрапродуктивен образ. Пиян баща с цинични викове бие майката
пред очите на детето є. Учителите във всички училища на Русия се
борят с подлата псувня. Но съществува псувня и за преодоляване на
проблемите, изход от самотата: да псуваш означава да си "свой".
Псувнята е вдъхновител на победи. Съветските войници се хвърлят
в атака срещу нацистите с псувня на устата, а съветските хокеисти
побеждават по този начин канадските. Псувайки грубо, аз се освобождавам
от забраните, ставам силен, вече съм над обществото, закона, културата,
условностите и морала. В неприличните думи съм свръхчовек, който
не познава граници.
В страната, в която хронически липсва свобода, псувнята изиграва
и ролята на език-дисидент. Либералното дворянство, а по-късно интелигенцията
вкарват псувнята във вица, като използват игровите му параметри.
Дори Барков* е знаел, че псувните са игра, след него започва литературната
традиция на занимателната порнография. Псувнята-играчка е културен
лукс, също като порнографските мебели на Екатерина, направени по
нейна поръчка за двореца є. Блестящите псувни на висшите кръгове
и подлите псувни на низините не се смесват като маслото и водата.
Същевременно в едно от произведенията си Андрей Битов предполага,
че последната му дума няма да е "конец", а "п...дец"**.
В това се крие метафизиката на псувнята.
Бъдещето на
циничните думи започва днес
Съзнателните противници и защитниците на псувнята са единодушни
в едно: псувнята не бива да се разтабуира. Противниците се опасяват
от деградация на обществото. Привържениците се притесняват, че легализирането
на циничните думи ще свали напрежението и ще намали възможностите
на руския език. Да не би да сме свидетели на последните конвулсии
на руските псувни? Опитите за забрана на мръсните думи са едновременно
и опити за реабилитирането им като сакрални сили. Руското подсъзнание
все още е заразено и замърсено от неподдаващата се на възприемане
първична псувня. Точно към това апелират руските законодатели, онези,
които забраняват неприличните думи. И тъй като в Русия тази култура
се изкоренява бавно, циничният език ще получи историческа отсрочка.
Ще се потули в предградията на големите градове, ще отиде в провинцията,
ще се запази на село. Но фактът, че псувнята вече не е основен лозунг
по столичните огради и вратите на обществените тоалетни, говори
за намаляването на сакралната є функция.
Окултурената псувня, разрешена в художествения текст и Интернет,
е само имитация на псувнята, девалвация на разрушителните є възможности.
Изглежда, е най-добре да се пожертва магичната псувня, отколкото
шансът да се спасиш от въздействието на речевия шаманизъм, парализиращ
Русия.
При новото поколение наблюдаваме две основни нарушения на ругателния
код. Първо, псувнята престана да бъде част от мъжката култура. Руснаците
смятат, че "когато една жена псува, раните на Христос започват
да кървят". Либерализацията на мръсните думи доведе дотам,
че момичетата, преодолели антиженския импулс на цинизмите, сами
започват да ги употребяват като силна подправка към битовия дискурс.
Второ, в напредничавите младежки среди псуването престава да е грубо
ругателство. За поклонниците на окултурените мръсни думи това не
е фон или междуметие, а инструмент, който дава възможност да се
обозначат джендърните предмети и сексуалното действие. Псуването
става език на придобитото тяло, връща се към първоначалната си сексуална
функция, но вече не като нарушител на табу, а като език на страстта.
В новото поколение любовта към циничното слово се превръща в цинизъм
на любовта.
Превод Венета
Георгиева
* Иван Барков
(1732-1768) руски поет и преводач на антични автори, известен
като създател на "циничната поема". Б. ред.
** Умалително от съществителното "п....", навлязло широко
в разговорния език като синоним на думата "край". Б.
ред.
|
