|
Литературен
двумесечник
256 стр., формат 16/70/100
Основано
от Съюза на българските писатели и Съюза на преводачите в България
(впоследствие техен съиздател става и Министерството на културата),
списание "Факел" излиза за първи път на 28 февруари 1981 г. На корицата
му е написано: "двумесечник за съветска литература". Постепенно
обаче и особено през годините на перестройката, страниците му започват
да се пълнят с произведения, непечатани дори в родината на техните
автори и често пъти инкриминирани, сред които "Кучешко сърце" и
"Фаталните яйца" от М. Булгаков, "Ювенилно море и "Изкопът" от А.
Платонов, "Ние" от Е. Замятин, "Машенка" от Вл. Набоков, "Живот
и съдба" от В. Гросман, "Доктор Живаго" от Б. Пастернак, "Колимски
разкази" от В. Шаламов, "Москва-Петушки" от Венедикт Ерофеев, непубликувани
стихове и есеистична проза от В. Хлебников, О. Манделщам, А. Ахматова,
М. Цветаева и много други. Така в съзнанието на българските читатели
"ФАКЕЛ" се налага като "списание за антисъветска литература", а
през 1989 г. заради публикуването на "Архипелагът Гулаг" е пред
закриване. Единствено благодарение на намесата на изтъкнати български
интелектуалци, поддръжката на в. "Литературная газета" и редица
руски литератори, сред които "Факел" е особено популярен, изданието
продължава да съществува. Но от тираж 25 000 и 60 000 заявки за
абонамент за 1990 г. властите у нас разрешават отпечатването му
в 2 000 бройки, и то само за библиотеките в страната - "поради недостиг
на хартия".През годините след 1989-а "ФАКЕЛ" се утвърди като независимо
издание за българска и преводна проза, поезия, критика, публицистика,
чиято основна цел е художественото осмисляне на проблемите, свързани
с общия тоталитарен опит на страните от бившия Източноевропейски
блок и с прехода им към гражданско общество.
|
Достатъчно е само да споменем такива автори, намерили място на страниците
му, като П. Чаадаев, Ф. Достоевски, Н. Бердяев, В. Розанов, С. Булгаков,
Вл. Набоков, О. Манделщам Д. Хармс, Н. Заболоцки, Н. Берберова,
К. Чуковски, Вл. Войнович, Ю. Алешковски, А. Рибаков, Ю. Нагибин,
А. Синявски, Й. Бродски, В. Аксьонов, Фр. Горенщейн, С. Довлатов,
Е. Лимонов, Л. Петрушевская, В. Соснора, Виктор Ерофеев, Е. Попов,
В. Сорокин, В. Пелевин, Ю. Мамлеев, Вл. Буковски, Ал. Зиновиев,
А. Амалрик, Ч. Милош, М. Кундера, Ст. Лем, Зб. Херберт, В. Шимборска,
И. Кадаре, М. Павич, В. Попа, Д. Угрешич, М. Динеску, А. Головацки,
Й. Шацки, Я. Станишкис, Ф. Фехер, маркиз дьо Кюстин, Дж. К. Честъртън,
О. Уайлд, Дж. Оруел, К. Г. Юнг, Дж. Стайнбек, А. Милър, Ф. Рот,
Х. Пинтър, Г. Грас, Ъ. Гелнър - и сред тях - проза, поезия и критика
от Й. Радичков, К. Павлов, Бл. Димитрова, Цв. Тодоров, В. Акьов,
Л. Левчев, Ст. Цанев, Ив. Динков, М. Башева, Н. Радев, Св. Игов
и др. Независимо от безспорните художествени качества на представяните
творби, "Факел" привлича все по-широк кръг читатели и автори с открития
си дискусионен дух. Организирана около определен тематичен център,
всяка поредна книжка дава възможност за изразяването и - често пъти
- за сблъсъка на противоположни мнения, необходими за всестранното
осветляване на обсъжданите проблеми. Така, без да обслужва интересите
на определени партии, групировки и интелектуални кръгове, списанието
се налага като общонационално. От особена роля за неговия обществен
авторитет са професионалният подбор и висококачествен превод на
публикуваните материали. "ФАКЕЛ" ще продължи да се утвърждава като
българско списание за литература - стремейки се към все по-силно
обществено въздействие и приобщаване на българския читател към духовните
ценности и тенденции на съвременната цивилизация,
|
